Ще има ли поземлен данък?

Липсата на кадастър е основната причина, поради която дори и да се въведе данък върху земята, той няма как да се събере и да влезе в държавната хазна. Това е основният извод, около който се обединиха икономистите на БАН по време на публичната лекция на доц. д-р Огнян Боюклиев на тема: „Земеделската земя в България - организация на ползването, регулации, възможност за въвеждане на поземлен данък”.

Статистиката сочи, че обработваемата земя у нас е около 54 млн. дка, раздробена на 25 млн. парчета. Собствениците им са близо 3.5 млн. души, които няма как да бъдат открити без кадастрални планове, подчерта доц. д-р Боюклиев. На базата на пазарната цена на земята и други коефициенти той е изчислил, че приходите в хазната от поземлен данък няма да надхвърлят 200 млн. лева. При липсата на актуален регистър на поземлената собственост, събираемостта на този данък е съмнителен, смятат икономистите на БАН.

Две важни тенденции определят развитието на земеползването у нас, стана ясно още по време на дискусията. Първата е, че връщането на земеделската земя е най-скъпата реформа у нас, каза доц. д-р Огнян Боюклиев. По думите му за периода от 1992 г. до 1998 г., са изхарчени 400 млн. щатски долара за връщане на собствеността върху земеделските земи, без да се броят заплатите 300 чиновници в Министерството на земеделието и храните и други 900 членове на поземлени комисии в страната.

Втората е, че за последните 10 години пазарът на земеделска земя е бил най-динамично развиващият се у нас. Данните сочат, че от 2004 г. до 2013 г. около 18% от нивите са сменили собствеността си, като цената им е нараснала 4 пъти.

Средно с по 6 на сто расте и годишната рента върху земята, като увеличението следва размера на субсидиите, които земеделските производители получават от Европейския съюз. Финансовата помощ от Брюксел през 2007 г. е била 15 лева, а през 2013 г. – 31 лева, като за този период рентата е скочила от 10 на 31 лева, подчерта доц. д-р Боюклиев.