Ще настъпи ли глобална криза?

Питър Апс, агенция Reuters
Дълбоките кризи, разтърсващи международната финансова и политическа система, отиват отвъд дълговите неволи, притиснали в момента в хватката си западния свят, и достигат до самата същност на механизма, който движи глобалната икономика повече от две десетилетия. След като разчитаха на глобализацията да осигури години на икономически растеж, да запази тенденцията на повишаване на жизнения стандарт и да остави гражданите им щастливи, държавите изглежда загубиха контрол над нея.
В краткосрочен план това прави политиците да изглеждат безсилни пред лицето на бързо променящите се пазари и другите неконтролирани и може би неконтролируеми системи, което пък подкопава тяхната власт и потенциално допринася за подхранването на по-общи отрицателни последици и социални вълнения.
В по-дългосрочен план вече са налице признаци, че е възможно светът да повтори грешките от 30-те години на 20-и век и да потърси убежище в протекционизма и политическата поляризация. Има малко очевидни решения и някои от основните проблеми се трупат от дълго време. "Във времена на икономическа рецесия страните имат склонност да се настройват изолационистки и да се окопават срещу глобализацията", казва Селина Реалуйо, доцент по национална сигурност в Американския университет по национална отбрана във Вашингтон. "Като се има предвид увеличеният брой заинтересовани страни по всеки въпрос - промените в климата, глобалната финансова система, киберсигурността - не е ясно как традиционните национални държави могат да действат по всеки проблем, а да не говорим за постигането на световен консенсус", отбелязва тя.
Финансовата система, интернет и дори веригите за снабдяване с природни ресурси тихомълком се изплъзнаха от ефикасните форми на държавен контрол. Тези инструменти на глобализацията генерираха огромно богатство и оставиха икономиките да продължат да функционират с - може да се твърди - по-голяма ефективност, но е възможно да се обърнат бързо срещу хората, които са на власт.
Така както египетският президент Хосни Мубарак откри, че спирането на интернет не е достатъчно, за да предотврати свалянето му от власт чрез подхранвани от социалните медии протести, най-силните национални държави в света са безпомощни да контролират пазарите и финансовите потоци. Технологиите и дерегулацията позволяват на информацията и активите да бъдат прехвърляни в цял свят по-бързо от когато и да било преди, може би по-бързо от темповете, с които държавите са в състояние да упражняват контрол, дори с модерни закони, цензура и други мерки. Широкият консенсус на срещата на Г-20 през 2009 година в Лондон вече отстъпи мястото си на един много по-заплашителен тон на поляризация и взаимни обвинения и на вътрешно, и на международноравнище.
Русия и Китай сега критикуват гневно Съединените щати, където някога лобираха тихомълком, като руският премиер Владимир Путин определи страната като икономически паразит. В САЩ и Европа крайнодесните групи, сред които "Чаеното парти",евроскептиците и националистическите сили изглежда са във възход, като понякога имат възможност да блокират процеса на взимане на политически решения. В лявата част на политическия спектър, нарастват призивите за по-голям контрол над
освободените от регулации пазари и капитали. През последната година курсовете на валутите се превърнаха в нов източник на международно напрежение, като големите държави се обвиняват взаимно в "конкуретно обезценяване" с цел да се увеличи износът. Когато става дума за киберпространството страните се безпокоят, че мощни компютърни атаки срещу основни системи може да дадат един ден искрата на война, като споровете за кибершпионажа вече подхранват взаимното недоверие.
Дали цензурата и контролът са невъзможни?
Малко вероятно е държавите да могат да се оттеглят наистина от глобализираните системи, от които станаха зависими. "За мрежата цензурата е нещо вредно тя и я заобикаля", каза през 1993 година гуруто на компютърната наука Джон Гилмор. В съвременната високоскоростна глобализирана система човек може да каже същото за опитите за финансови и икономически ограничения. Много области на глобалната икономика също се превърнаха на практика в "неуправлявано пространство", в което множество актьори - от престъпници през международни фирми като Google и Goldman Sachs до безброй други хора и групи, скочиха с ентусиазъм. Международни компании и богаташи прехвърлят пари и дори цели производствени операции от една юрисдикция в друга, за да търсят ниски заплати и за да избягват данъци, регулации и понякога дори да бъдат открити. В много държави това помогна за
увеличаване на пропастта в богатството, която на свой ред поражда нови напрежения. Някои твърдят, че исканията за налагане на нови видове контрол може да не улучат в целта. Във всеки случай много от сегашните кризи в системата са резултат от опитите за контролиране и изкривяване на пазарите и икономическите потоци. "По ирония на съдбата, теорията винаги е гласяла, че... единната валута (еврото) ще спре противните капиталисти да дестабилизират Европа", казва Чарлз Робъртсън, главен икономист
в руско-британската банка Renaissance Capital, като изтъква целта на еврото да освободи европейските държави от нямащите край местни кавги за обменните курсове на валутите. "Така че краткият отговор е "не". Без солиден контрол върху капиталите държавите не могат да спрат това", подчертава той. По-широката глобална финансова система има подобни вродени проблеми и дисбаланси, но след като бяха пренебрегвани до голяма степен в продължение на десетилетия, те изглежда биват разкривани бързо от същите тези динамично променящи се пазари, които преди ги подхранваха. Това е проблем не само за вече затруднените западни страни, но и за нововъзникващите пазарни икономики, които някои се надяваха, че ще ги заменят като източник на глобално лидерство.
Дали неустойчивите системи биват разкривани?
"През по-голямата част от последното десетилетие, растежът и икономическата активност на много места бяха движени от сили, които в същността си бяха неустойчиви", обяснява Саймън Дерик, директор на отдела за търговия с валути в Bank of New York Mellon. "Това, което се случва сега, е, че тези (сили) са подложени на натиск и се появяват на сцената, където не може повече да бъдат пренебрегвани. Няма да е лесно от политическа гледна точка обаче да се направи нещо по никой от тези въпроси", отбелязва той. Ниските лихвени проценти и данъци в Съединените щати, особено след атентатите на 11 септември 2001 г. и спукването на интернет балона, подхраниха бумове на активи, които доведоха до кредитната криза. Те обаче бяха удържими отчасти защото разходите на правителството на САЩ, включително за скъпи войни в чужбина, бяха гарантирани на практика от нововъзникващи пазарни икономики, особено от Китай, които изкупуват американския държавен дълг. Пекин може да си позволи тези покупки, защото печели милиарди от големия си износ, поддържан от, нещо, с което повечето наблюдатели ще се съгласят, един нереалистично нисък курс на националната валута, фиксиран твърдо към долара.
Тази динамика подхрани рекорден икономически растеж, който помага да бъде поддържана вътрешна стабилност. Ако той се забави, някои се опасяват, че вълненията може да станат отново факт, особено ако се окаже, че контролът върху интернет и други вътрешни мерки за сигурност в Китай не могат да контролират инакомислието както, по всеобщо мнение, по-малко напредналите системи в Северна Африка.
Критиците казват, че най-често опитваните способи за преодоляване на финансовата криза - спасителните планове и стимулите, просто "подритват тенекиената кутия надолу по пътя", като дават облекчение в краткосрочен план, но почти нищо повече. "Никой не рита по-голяма тенекиена кутия с повече сила от китайското правителство", писа Иън Бремър, президент на консултантската фирма за измерване на политическите рискове Eurasia Group. "Те затвърдиха доминацията на своята управлявана от държавата икономика и създадоха най-големия в краткосрочен план буфер срещу нестабилността в развиващия се свят... (но също са) безспорно най-неустойчивите и най-непостоянните в дългосрочен план."