Ще оцелее ли Европа от кризата?

Мненията на американските експерти за отраженията на кризата в Европа са противоречиви: докато някои смятат, че кризата ще укрепи Европейския съюз, други казват, че от Европа ще тръгне нов световен икономически шок.
Мненията са поделени, но не по равно. Повечето американски експерти продължават да пророкуват финансов, икономически и дори политически срив в Европа. Само един самотен глас казва, че кризата ще направи Европейския съюз по-силен.
Самотният глас е на един изгряващ експерт от вашингтонския институт Brookings – на французина Жюстен Вес, бивш съветник на френското правителство. Той е противник на твърденията, че Европа е най-голямата жертва на икономическата криза. Да се казва, че ЕС просто ще рухне под тежестта на финансово-икономическите проблеми е прибързано и пресилено, пише той в последната си статия, публикувана от Brookings.
Френско-американският експерт съзира обнадеждаващи признаци на „безпрецендентна финансова солидарност” между европейските държави. Той вярва, че „здравата про-европейска идеология на елитите ще устои на популистката реторика”, и според него има надежда, че кризата ще помете всички досегашни слабости на административното управление на съюза.
ЕС не само ще преодолее кризата, но и ще излезе от нея укрепен и усъвършенстван. „Това, което не убива ЕС, го прави по-силен”, казва Вес. Изобщо, каквито и проблеми да има в Европа, според него те са само „родилни мъки на един по-съвършен ЕС”.
В същото време обаче повечето водещи американски експерти продължават да се питат дали Европа няма да роди следващия световен финансов шок. Икономическият стратег Милтън Езрати предупреждава инвеститорите да стоят настрана от Европа. Рисковете там са огромни поради задлъжнялостта на Източна Европа и Азия към западноевропейските банки, казва той в статия за Christian Science Monitor. „Загубите от тези дългове може да надминат финансовия разпад, причинен от ипотечната криза в САЩ”, пише Езрати. Той твърди, че дори Европейската централна банка няма да разполага с достатъчно ресурси, за да възстанови изгубения капитал.
Езрати споменава някои малко известни данни, които той смята за показателни за размера на проблемите в Европа: в сравнение с американската банкова система, чиито активи представляват 85% от БВП на САЩ, банките в еврозоната имат активи, възлизащи на 330% от БВП на еврозоната; кредитирането в Европа е надминало всички американски рекорди: дълговете на ирландските банки надвишават 11 пъти националния БВП, на холандските – 7 пъти, на белгийските – 4 пъти.
Потенциално опасните дългове, натрупани в Източна Европа и Азия, могат да достигнат 33% от БВП на еврозоната. В САЩ по най-лошия сценарий токсичният дълг е едва 8% от националния БВП.
Като илюстрация на тези рискове агенция Moody’s намали рейтинга на френската банка Soсiete Generale на С+. Според рейтинговата агенция това отразява „влошаването на макроикономическите условия на главните пазари на банката”. Moody’s очакват ценните книжа на банката да изгубят много от стойността си, а кредитните разходи – най-вече във връзка с банковите операции в Централна и Източна Европа – да се увеличат.

Standart&Poor’s пък завишиха процента на европейските компании, за които се очаква да изпаднат в неплатежоспособност през тази и следващата година.