Ще се променят ли правилата в обществените поръчки

Велико Димитров, ИПИ
След приемането на Закона за обществени поръчки (ЗОП) през 2004 г., всяка година той се изменя по няколко пъти. С изключение на промените, свързани със съобразяването с последните изисквания на ЕС* в тази област, измененията винаги са били незначителни и не са променяли основните правила на играта. А правилата на играта не са без значение, тъй като в голяма степен определят качеството, количеството и разбира се цената на стоките и услугите, които най-общо държавата купува с парите на данъкоплатците.

Както стана известно, сегашното правителство също подготвя изменения в ЗОП. За момента не са оповестени конкретните предложения, но от изказванията на министър Плевнелиев в медиите, могат да се очертаят две насоки: промяна в критериите за оценка на офертите като това "би прекратило практиката да се печелят обществени поръчки с най-ниска цена", както и промяна в съществуващите процедури и/или разработване на нова процедура за възлагане на обществени поръчки.

Критерии за оценка и класиране на офертите

Допустимите критерии за оценка в момента са два - най-ниска цена или икономически най-изгодна оферта. Първият критерий е напълно ясен - печели кандидатът, който е предложил най-ниската цена при равни други условия. Вторият критерий е комплексен и може да включва различни показатели - срок за изпълнение, цена, оборот на кандидата, години опит, квалификация на персонала и други. За тези показатели се определя относителна тежест, методика за определяне на оценката по всеки показател, включваща допустимите стойности в цифрово изражение; след комбинирането им се формира и крайната оценка за всеки кандидат.

Ако съдим по общата информация в медиите до момента, то вероятно намеренията на правителството са да премахне критерия "най-ниска цена", което би довело до възможност за оценка на офертите единствено по критерия "икономически най-изгодна оферта". Дори и на пръв поглед това решение да изглежда правилно от гледна точка достигането на по-добро отношение цена/качество чрез "по-правилна" селекция, това едва ли е така.

Първо, защото, колкото по-комплексен е един показател, толкова и дискрецията от страна на възложителя е по-голяма, съответно възможността и вероятността поръчките да се насочват към определени фирми нараства (например тегло на цената в общата формула от 20% и тегло на "% служители, преминали определен специфичен курс" от 80%).

И второ, и в момента съществуват механизми за контрол на качеството на изпълняваните обществени поръчки, съответно опасения, свързани с "предложената цена е ниска, съответно поръчката няма да се изпълни в срок и/или ще се изпълни некачествено" са по-скоро необосновани. Разбира се, не трябва да се забравя и това, че обществените поръчки се реализират със средства на данъкоплатците, съответно, колкото цената е по-ниска при сравнимо качество, толкова по-добре се харчат общите ресурси.

Ако правителството наистина иска да подобри системата като цяло и ефективността на държавните разходи в частност, би следвало да предприеме точно обратното действие - да премахне критерия "икономически най-изгодна оферта" и да остави единствено критерия "най-ниска цена".

Процедури за възлагане

В момента, основните видове процедури са следните:

 Открита процедура

Процедура, при която всички заинтересовани лица могат да подадат оферти.

Тя е приложима във всички случаи, в които не са налице специалните предпоставки за провеждане на конкурс за проект или откриване на процедура за малка или специална обществена поръчка.

Това е единствената процедура, за която може да се твърди, че е напълно прозрачна и недискриминационна. Тя би била напълно достатъчна да обслужва нуждите на цялата система на обществени поръчки.

Ограничена процедура

Оферти могат да подадат само кандидати, които са получили покана от възложителя след предварителен подбор. Целта на предварителния подбор е до подаване на оферта да бъдат допуснати само кандидати, които имат необходимите: финансови, икономически и технически възможности да изпълнят ОП, както и квалификация за изпълнението на ОП. Въпреки, че на пръв поглед може и да бъде намерена определена икономическа логика, на практика предварителният подбор има следните ефекти:

     - забавя и оскъпява процеса още на входа;

    - създава условия за корупция и неефективност, тъй като определени кандидати могат умишлено да не бъдат допуснати до подаване на оферта с цел да се освободи пътят за други.

Много важен факт е, че ЗОП не предвижда случаи, при които задължително да се провежда ограничената процедура, съответно тя е напълно заместима от откритата процедура.

Състезателен диалог

Всяко заинтересовано лице може да подаде заявление за участие (не оферта) и възложителят провежда диалог с допуснатите след предварителен подбор кандидати. Възложителят определя едно или повече предложения, които отговарят на изискванията, след което кани кандидатите с  "подходящи" предложения да подадат оферта.

Процедура на договаряне с и без обявление

Възложителят провежда преговори за определяне клаузите на договора с един или повече кандидати, избрани от него след предварителен подбор. Изводите, които могат да бъдат направени по отношение на тази процедура са сходни с тези за ограничената процедура.

Процедура на договаряне без обявление

Възложителят провежда преговори за определяне клаузите на договора с едно или повече точно определени лица. Тук са характерни споменатите вече недостатъците на ограничената процедура като към тях обаче тук трябва да се добави и отсъствието на публичност в следствие на факта, че обявлението за ОП не се публикува.

Към момента не са ясни конкретните намерения на правителството по отношение различните видове процедури. Логиката и опитът обаче недвусмислено показват, че единствената подходяща процедура при разходването на държавни средства е откритата процедура. Съответно добре би било, всички останали процедури да отпаднат от ЗОП.