Ще се разпадне ли Украйна на две държави?

Елица Стефанова

Ескалация, жертви, Big Brother, преговори. Това е Украйна днес. Петима са загиналите, над 300 ранените от полунощ в сряда, по данни на опозицията. Официалната власт казва, че е за диалог, но няма да приеме ултиматуми. Опозиционните лидери обаче го поставиха – президентът Виктор Янукович има 24 часа, за да свика предсрочни парламентарни избори. Междувременно, странни неща стават на Майдана – много протестиращи, намиращи се в зоната на сблъсъците, са получили анонимен sms, който ги уведомява, че са регистрирани като участници в бунт (според The Guardian). Киев не е спокоен вече втори месец, след като президентът Виктор Янукович прекъсна процеса за асоцииране на Украйна към ЕС и това отприщи недоволството на проевропейски настроените украинци. Всъщност това е голямата дилема за украинците – между Изтока и Запада, между Москва и Брюксел. Прокрадна се идеята за разделяне на страната.
Има ли основание подобна хипотеза?
Историческата справка сочи, че части от днешна Украйна са попадали в рамките на Полското кралство, Руската и Австро-унгарската империи. През 1917 и 1918 възникват няколко отделни украински държави - Украинска народна република, Хетманат, Западноукраинска народна република, Украинска съветска република. В края на Полско-руската война Рижкия договор от март 1921 включва западните части на Украйна в Полша, а основната част е присъединена към СССР. Любопитен факт е, че през лятото на 1941, когато немски войски навлизат в Съветския съюз, много украинци, особено в западните области, посрещат германците като освободители, като някои се надяват да бъде създадена автономна украинска държава.
Разкъсването между различни държави, култури и влияния има отражение и в религиозно отношение. Не е за пренебрегване делът на католиците, въпреки че Украйна официално е източноправославна. Според изследване на Razumkov center от 2006 г., 62,5% от украинците не се определят като част от никоя църква. От останалите, 29,4% принадлежат към Украинската православна църква (Московска патриаршия), 38,9% към Украинската православна църква (Киевска патриаршия), 14,7% са последователи на Украинската гръко-католическа църква, а 1,7% - към Римо-католическата църква.
Католици срещу източноправославни, прозападно срещу проруско възпитание – същата схема имахме и в бивша Югославия при хървати и сърби, днес живеещи мирно в отделни държави. Дали същата съдба ще има Украйна е трудно да се прогнозира.
Какво мислят самите украинци?
Присъединяването на Украйна към Евросъюза подкрепят 52% от респондентите, 34% не подкрепят, а други 14% нямат мнение, показва анкета «Динамика на идеологическите маркери», извършена от социологическата група «Рейтинг» и цитирана от http://infobalkani.wordpress.com. Ако се разгледат възрастовите предпочитания на анкетираните, то най-големите поклонници на влизането на Украйна в ЕС са младите хора (почти две трети от анкетираните на възраст 18-29 години). За това пък по-старото поколение е настроено по отношение на тази инициатива най-песимистично: 38% я подкрепят и 43% не я подкрепят. На регионален принцип, евроинтеграцията среща най-голяма подкрепа сред жителите на западна Украйна 77%. Висок е делът и в централната част на страната (64%), на север (54%) и изток (51%). В същото време около половината от анкетираните на Юг и в Донбас не подкрепят идеята за присъединяване на Украйна към ЕС.
Според изследването украинците биха предпочели интеграцията на своята страна в ЕС, отколкото обединяване на Украйна, Русия и Беларус в единна държава. 41% от същите тези респонденти, когато са помолени да изразят своето отношение към идеята за създаване на такава единна държава, приветстват и този интеграционен проект (при това 44% не го подкрепят, а още 15% не са без мнение). Поне една четвърт от респондентите, подкрепящи идеята за създаване на обща славянска държава, едновременно са подкрепили и присъединяването на Украйна към ЕС. Що се касае за динамиката в настроенията в полза на обединяването на Украйна, Русия и Беларус, то тук, както и в случая с евроинтеграцията, през 2012 година беше наблюдавано известно намаляване на подкрепата за този проект сред населението. Това контрастираше особено силно данните за 2010-2011 г., когато броят на привържениците на обща държава стабилно превишаваше броя на нейните противници, сочи изследването.
Отчитайки тези особености на отговорите, на анкетираните е бил зададен директен въпрос: „Кое е по-изгодно за Украйна – подписването на Споразумение за зона за свободна търговия с ЕС или влизането в Митническия съюз с Русия, Беларус и Казахстан?”. И тук гласовете са разделени почти по равно: предпочитания към евроинтеграцията са показали 40% от анкетираните, а за встъпването в Митническия съюз – 37% от анкетираните. Останалите така и не са могли да решат. Що се касае за динамиката на предпочитания от този вид, то за последните години количеството на привържениците на подписването на Споразумение за зона за свободна търговия с Европейския съюз почти не се е изменило, за това пък незначително, но се е увеличило количеството (от 34 на 37%) на тези, които считат Митническия съюз за по-изгодна за страната алтернатива.
Икономика и зависимости
Завоят на Янукович към Русия не е лишен от логика. Шокиращият отказ на Киев от подписването на историческото търговско споразумение с ЕС разкрива тежкото състояние, в което се намира икономиката на бившата съветска република, и нейната продължаваща зависимост от стария господар Русия, се посочва в анализ на агенция France Presse. Известна някога като житницата на Европа, днес икономиката на Украйна бележи отрицателен ръст вече пет поредни тримесечия, а при жизненоважния индустриален сектор свиването е почти 6% на годишна база. Заради огромния външен дълг резервите на страната от злато и твърда валута се стопиха до нива, които могат да обезпечат вноса за по-малко от три месеца напред – граница, смятана от икономистите за червена линия.
Отказвайки се от ЕС, Виктор Янукович получи намаляване с една трета цената на руския газ за Украйна и $15 млрд. руски инвестиции в ценни книжа на украинското правителство. Освен това Русия и Украйна подписаха и споразумение за безмитна търговия между двете страни.
France Presse припомня, че преди да се стигне до тези споразумения, Русия беше забранила вноса на най-популярните украински шоколадови изделия и наложи безпощадни митнически проверки на идващите от съседката й стоки. По-рано "Газпром", определян от мнозина като основното оръжие на Кремъл срещу несговорчиви партньори, връчи на Киев сметка за близо $1 млрд.
Запазването на сигурните руски пазари вероятно също е водещ аргумент за решенията на украинските управляващи. Но ето какво показват изчисленията на Брюксел. За 2012 г. 25.3% от украинския износ е отишъл в ЕС, а 24.1% – в Русия.

Украйна в цифри
Население: 45.5 милиона души
БВП: $335.2 млрд.
Растеж: 0.2%
Безработица: 8%
Инфлация: 0,6%
ПЧИ: $7.8 млрд.
Източник: 2014 Index of Economic Freedom
 

Газ
Украинската държавна компания Нафтогаз и руският газов гигант Газпром подписаха допълнително споразумение към договора от 2009 година за цена на газа от $268,5 за 1000 кубични метра.

Зърно
През 2013 година Украйна е преизпълнила плана за обема на износ на зърно от новата реколта. Така на външните пазари са били доставени 18,5 милиона това зърнени култури. Това е с 4 милиона тона повече, отколкото за аналогичния период на миналата маркетингова година.

Когато ултиматумът изтече…
В момент, когато заплахата „гражданска война” все по-често се чуваше през последните часове, едно от лицата на опозицията - световният шампион по бокс Виталий Кличко, призова протестиращите да спазят осемчасово спокойствие. Преговорите с официалната власт са факт. А всъщност искането е толкова просто – нови избори. "Ако президентът не тръгне към това, ние ще минем в настъпление", предупреди Кличко.

Затишие пред буря? Или опасна игра в и извън Украйна.
Външната намеса в украинските събития е очевидна, заяви руският президентски говорител Дмитрий Песков. Според прессекретаря на Владимир Путин за Русия тази практика е недопустима. Той директно обвинява посланиците на някои страни в Киев, че си позволяват да дават съвети на украинските власти какво да правят и откъде трябва да изтеглят полицията или частите на вътрешните войски.
Брюксел, от своя страна, засега се държи твърде внимателно. Съобщение от днес гласи, че едва следващата седмица е възможно върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Катрин Аштън. Същевременно, председателят на ЕК Жозе Барозу разговаря по телефона с Янукович, за да получи уверение, че няма да бъде обявено извънредно положение. Но само толкова.
А според украинския премиер Николай Азаров в страната няма политическа криза. Такава можело да настъпи, когато няма възможност за работа на висшите органи на законодателната и изпълнителна власт.
Снимка: http://www.president.gov.ua