"Южен поток" - най-скъп в България. Ето защо.

Ива Стойкова

С основание от известно време български енергийни експерти поставят въпроса за цената на изграждане на българския участък от газопровода „Южен поток”, чийто символичен старт бе поставен в началото на ноември при среща на премиера Пламен Орешарски с президента на Газпром Алексей Милер.

EconomyNews.bg направи свое проучване на каква цена ще бъдат изграждани другите участъци в газопровода на Балканите. Ето какво става ясно от цифрите.

*Саут Стрийм Транспорт е консорциум от четири големи енергийни компании – руската компания OAO Газпром (50%), италианската компания Eni S.p.A. (20%), френската енергийна компания EDF (15%) и немската компания Wintershall Holding GmbH (Група BASF с 15%).

Как еволюира цената на бълагрския участък?

Специално за EconomyNews.bg темата коментира енергийният експерт Иван Иванов.**

„През януари 2008 г. прогнозната цената на българския участък от „Южен поток” е между 800 млн. евро и 1 млрд. евро. След срещата си с президента на Русия Владимир Путин и подписаните споразумения за газопровода тогавашният българския държавен глава Георги Първанов обяви постигането на „Голям шлем” за България. Малко по-късно енергийният министър в кабинета на Тройната коалиция (2005-2009 г.) Румен Овчаров споменава за цена от 1,1 млрд. евро.
При правителството на Бойко Борисов (2009-2013 г.) министър Трайчо Трайков вече говори за стойност на българския участък от 1,4 млрд. евро.

На 15 ноември 2012 г. е прието окончателното инвестиционно решение от българскта страна. Министър на енергетиката е Делян Добрев, който обявава цената 3,3 млрд. евро.

През 2013 г. се сменя поредния кабинет и новият министър Драгомир Стойнев оповестява намерението си да отстоява две неща по „Южен поток”. Първото е да се намали лихвата по заема за изграждането на тръбопровода, а второто – да падне под 3 млрд. евро стойността на българския участък. За определянето на тази цел за референция се взимат аналогични проекти като Северен поток или Набуко.
Случва се точно обратното – след последната среща между премиера Пламен Орешарски и шефа на „Газпром” Алексей Милер се съобщава сумата от 3,5 млрд. евро. Но няма техническо обяснение за увеличението.

Защо цената на българския участък се променя драстично от 2008 година досега?

Обяснението е, че първоначално се предвижда общият капацитет на „Южен поток” да е 31 млрд. куб. метра годишно, но впоследствие се решава мощността му да надхвърли 60 млрд. куб. метра годишно.

Защо има сериозни разлики в цените, например сравнено със Сърбия? В България навлизат четири тръби, които при Провадия вече ще са три, тъй като част от руския газ ще се отклонява за Гърция и Турция. В Сърбия съответно ще има по-малко тръби и ще се пренася по-малко количество газ. Това означава, че от техническа гледна точка строителството у нас ще е по-скъпо.

Според мен истинската цена, така както е договорена сега, е 4,1 млрд. евро с ДДС и това много лесно може да бъде сметнато на базата на заема за изграждането на „Южен поток” в България.
Българският енергиен холдинг взима от 620 млн. евро от „Газпром” при годишен лихвен процент 4.25% (при първоначално искани 8% от страна на руската компания). По план кредитът трябва да бъде погасен за 22 години.
Тези 620 млн. евро съответстват на 15% от стойността на проекта, а останалите 70% ще са привлечено финансиране.
Реалната цена според мен е около 2,5 млрд. евро – стойност, определена на базата на профила на българската територия (теренът не е сложен) и отново сравнение с подобни проекти със сходни природни условия.

Впрочем очаква се Европейската комисия да се произнесе по проекта „Южен поток” в България в края на годината. Комисията вече направи това за Сърбия, като становището е, че договорът между Сърбия и Русия за строежа на наземната част от газопровода не отговаря на европейските изисквания за достъп на трети страни до съоръжението. Ситуацията е същата и в България, тъй като българските тръби ще бъдат 100% запълнени от „Газпром”. Ето защо е напълно реална наказателна процедура срещу София.

Вероятно, за да се намалят щетите от евентуални негативни последици, бе анулирана процедурата за избор на компания, която да проектира българското трасе на газопровода "Южен поток", да достави оборудването за него, както и да извърши строително-монтажни дейности, да обучи персонала и да въведе в експлоатация съоръжението. Официалното обяснение е голям интерес на международни компании за участие в конкурса, а неофициалното – непрозрачност и дискриминационни условия.”

  "Южен поток" в цифри

Впрочем на 24 ноември, в неделя, започва изграждането на сръбския участък на газопровода „Южен поток”. Строителството стартира на около 70 км. северно от Белград и ще продължи около две години.
Междувременно, стана ясно, че са планирани нови отклонения на тръбопровода - за Косово, Македония и Република Сръбска.

925 км е подводна част на газопровода, чиято прогнозна стойност е 10 млрд. евро. 1455 км са тръбите по суша, чието изграждане ще струва 6 млрд. евро.

България е първата държава от сухоземната част на тръбопровода и негова отправна точка за продължението по суша, независимо дали тръбите с руски газ ще тръгнат на север или на юг.

В периода 2008 – 2010 г. са подписани междуправителствени споразумения за изграждането на „Южен поток” с Австрия, България, Унгария, Гърция, Сърбия, Словения и Хърватия, което практически предопределя маршрута на тръбопровода и неговите отклонения на този етап. Паралелно са подписани двустранни споразумения между „Газпром” и аналогични компании в отделните държави за създаването на съвместни предприятия за изграждането на газопровода, като единствено в Сърбия руският гигант е мажоритарен собственик.

Морската част на „Южен поток” ще преминава през три държави, като започва от руския бряг близо до гр. Анапа, минава през турската Изключителна икономическа зона (ИИЗ) и излиза на българския бряг, на плажа Паша дере, на около 11 километра южно от град Варна.

Първите доставки трябва да започнат още в края на следващата година. Пълната мощност на газопровода ще надхвърли 60 млрд. куб.м. годишно.

**Иван Иванов чете лекции във Франкофонския отдел по електроинженерство към Техническия университет –София.
Автор на повече от 60 научни статии и доклади, една монография, 4 учебника и учебни пособия на български и френски език.
Депутат и член на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм в 41-то НС, 2009-2013 г.