"Южен поток" срещу "Набуко": кой кого?

Юргита Лауриненайте, "Геополитика" /Литва/
В навечерието на 2010 г. отново започнаха приказки за "газова война" между Русия и Украйна. Заговори се, че руско-украинските главоболия може да засегнат и други европейски държави. Старият свят не се чувства напълно сигурен от гледна
точка на енергоснабдяването, все по-често се повдига въпросът за диверсификация на газовите доставки. В тази връзка се правят съпоставки между три проекта - "Северен поток", "Южен поток" и "Набуко".
Европа не е склонна да заложи само на проектите "Северен поток" и "Южен поток", включващи Русия като доставчик. Зад газопроводите, които вече действат, стои не само Русия, но също и Украйна - страна, която не буди особено доверие, или пък Беларус .
Очевидна е конкуренцията между "Южен поток" (Русия, Италия, някои балкански държави) и проекта "Набуко", подкрепян от Евросъюза. Защо пък да не бъдат осъществени и двата? Проблемът е, че и единият, и другият са ориентирани към Европа, че се планира всеки да бъде обслужван от газовите находища в Русия, Азербайджан и Централна Азия. Затова не е изключено в търговски план един от проектите да се провали.    
"Южен поток" се опитва да спечели преднина в "съревнованието". Инвеститори в проекта са Франция и Италия, участници - Словения, България, Гърция, Унгария, Сърбия и Австрия. Водят се преговори с Румъния и Турция. Някои от споменатите държави впрочем са сключили и споразумения за алтернативния проект - "Набуко".
По принцип бе предвидено през "Южен поток" да минават 31 милиарда кубически метра газ годишно. Според новите амбициозни планове - двойно повече. При това положение тръбопроводът "Набуко", дори да бъде прокаран, може да остане празен. Щом липсват гаранции от доставчиците, може да  се наложи внос на газ - пак от Русия.
Азербайджан, Туркменистан, Казахстан, Иран . . . Кой би могъл да напълни тръбата на "Набуко"? Всеки потенциален доставчик има собствени приоритети и амбиции: дългосрочни договори с Русия, нови възможности на китайския пазар или пък нежелание да сътрудничи с политически режим, базиран върху ценности, различни от европейските.
Първоначално проектът "Набуко" целеше да осигури на Европа, на Евросъюза поне частична независимост от руските газови доставки. Ето основния минус в това начинание: ясно е кой ще бъде потребител на газа, но и до днес не се знае кой ще доставя горивото. Няма нито подробен проект, нито гаранции за сигурност на трасето.
Проектът "Северен поток" в момента няма явни конкуренти. След изграждането на тръбопровод по дъното на Балтийско море (с участието на няколко чужди компании) Русия ще доставя на Германия газ директно, без помощта на транзитните държави.
Москва и Берлин просто ще ги изключат от играта.Чуждестранните експерти често гледат с известен скептицизъм на грандиозните руски проекти - руснаците движели нещата твърде бавно. Коректността изисква да отбележим, че големите енергийни проекти на Евросъюза също се случва да буксуват и договорите да "увисват" във фазата на подготовка.
Строежът на газопроводите "Южен поток" и "Набуко" се обсъжда вече от години. Експерти споделиха и следното мнение: да се прокара само един тръбопровод и да бъде кръстен "Южен Набуко".
Май не се очертава "Набуко" да приближи ЕС до първоначалната цел на проекта. Парадоксът е там, че Европа не диверсифицира пазара на газовите си доставчици, а само газопроводната мрежа. Изходният пункт за всички разглеждани проекти е Русия. Както изглежда, в енергиен план Европа тъй или иначе ще зависи от политическите решения на Кремъл. /БТА/