Юзди на дефицита=нарастване на безработните

Бисер Манолов

Финансова стабилност в условия на криза - това е темата, която провокира в най-голяма степен сблъсъка между икономическата теория, пазарните тенденции и политическите решения. Безкрайни спорове се водят в посока каква финансова стабилност трябва да се поддържа, за да бъде реализиран устойчив икономически растеж. Скоростта на приемане на новата регулаторна рамка от европейските органи по отношение на финансовото законодателство е стряскаща. Нарастват опасенията, че за кратко време финансовите институции се поставят във фундаментално различна, изключително рестриктивна среда, което ще се окаже препъни камък за икономическия растеж. За неспециалистите остава впечатлението, че допреди кризата банките и фондовете са си разигравали коня по свое усмотрение, безконтролно. Истината обаче е диаметрално противоположна. Съществуващите регулации отпреди кризата бяха предостатъчни. Това, което действително куцаше, бе контролът по тяхното прилагане. По същия начин стояха нещата и с държавните бюджетни дефицити. Маастрихтският критерий за допускането до 3% на бюджетен дефицит спрямо брутния продукт не е от вчера. Ако се направи истински анализ на причините, довели до финансовото цунами, а не да се коментират само последствията, като най-често от контекста се изважда алчното поведение на банките, ще видим, че най-вече се провалиха системите за контрол и оценка на риска. До кризата икономическата теория считаше, че инвестициите в държавен дълг са „освободени от риск". Във всички финансови модели за оценка на риска това е постулат. Чудно ми е в момента как процедират по темата гръцките ни колеги. Паниката, която е обзела „ковачите" на европейското финансово законодателство, ще доведе до такова натоварване на финансовите институции, че в един момент тези свръх регулации ще подложат на карта изобщо ефективността на тяхното функциониране. Във всеки публикуван от Брюксел документ има плашеща концентрация на думичките „нови данъци" и „финансови санкции". Не се провали капиталистическият модел, нито свободните принципи на функциониране на пазарите. „Издъниха" се системите за самоконтрол и оценка, и по-точно органи, които се занимават с това.
За да бъда максимално ясен, ми хрумна следният пример. Ако сипем в автомобила вместо бензин керосин - какъв ще бъде крайният ефект? Разбира се, зашеметяваща скорост за кратък период от време и гръмнал двигател. Ха сега, да се опитаме да си отговорим на въпроса: кой е виновен - този, който кара колата, или онзи, който е сипал керосина?
Какво в момента налагат регулаторните органи? За да не се движи колата с висока скорост, те просто й прикачват отзад един тир с пожеланието „Приятен път!". Забравих само да спомена, че тирът е пълен със социален товар, ама догоре. Всъщност да не си купувал кола! По същия начин стоят нещата и с бюджетните дефицити в европейските държави. Този проблем съществува от 10-15 години, а не както се представя, най-вече медийно - от 1-2 години. Новите санкции, които Европейската комисия предвижда да наложи на държавите със свръх дефицит, ще доведат най-вече до едно - по-висока безработица. Не казвам, че това не е правилно. Единствено застъпвам тезата, че в момента са изключително неудачни крути мерки. В подкрепа на тази теза е и предупреждението, което отправи МВФ през изминалата седмица.
От фонда предупреждават за съществен риск от толкова рязко намаляване на държавните дефицити. Според Даниел Лий в краткосрочен план повишаването на таксите и намаляване на държавните разходи ще бламира икономическия растеж и ще увеличи безработицата. Става въпрос за поддържане на бюджетни дефицити само в краткосрочен план, което може да бъде форма на държавна интервенция в подкрепа на частния бизнес. Ако Европа желае под някаква форма да остане припозната като зона на социален толеранс, Брюксел ще трябва да смекчи тона по темата с цел оцеляване на най-слабите социални слоеве на населението. Фискална стабилност, която не е в услуга на икономическия ръст, е самоцелна, тъй като в края на краищата може да се окаже, че и най-икономически „стабилните" не са сред оцелелите.