Ядрената конспирация - хронология

Ядреният физик Георги Котев подреди най-важните моменти в развитието на ядрената история от нейното зараждане до ден-днешен. Той смята, че тази индустрия е една затворена система и в нея се допускат ограничен кръг хора, някои да работят, други да печелят милиони. Ето фактите, подбрани от него специално за EconomyNews.bg

Януари 1939 г.: Немските учени-химици Ото Хан и Фриц Щрасман откриват процеса на делене на ядрото, след облъчването на уран с бавни неутрони.

26 януари 1939 г., Ню Йорк: Нилс Бор съобщава за откритието на деленето на Урана. Физиците дори не дочакват края на доклада, те напускат залата, за да се завърнат в лабораториите си и проверят и потвърдят резултатите от това съобщение.

Енергията: Типичните процеси, свързани с делене на ядрото, отделят около двеста милиона eV (200 MeV) енергия при всяко събитие. За сравнение, повечето химични реакции като горене на въглища или Тротил отделят няколко eV (електрон-волта) на събитие, което показва че ядреното гориво съдържа милиони пъти повече полезна енергия от химическото гориво.

7 март 1940 г.: Алберт Айнщайн написва писмо до американския президент Франклин Рузвелт. То гласяло: "В продължение на последните четири месеца, ... стана възможно да правим принудени ядрени реакции с голяма маса уран... Това ново откритие може доведе до направата на бомби... Една единствена бомба от този вид, пренесена на кораб и взривена в пристанище би могла да разруши цялото пристанище заедно с част от околните територии." Той искал от Рузвелт незабавно да започне ядрена програма.

17 юни 1942 г.: Съветникът по научните въпроси в администрацията на президента Фр. Д. Рузвелт му докладва за план за разширяване на проекта за създаване на атомна бомба. Част от доклада:
1.Няколко килограма Уран-235 или Плутоний-239 могат да представляват взривно устройство, еквивалентно по мощност на хиляди тона от обикновенните взривове.
2.Съществуват четири практически метода за получаване на делящо се вещество.

Важно уточнение: Само един от четирита метода за получаване на делящ се материал (несъществуващият в природата Плутоний-239) изисква построяването на ядрен реактор! Единственото логично обяснение за прибягването към строителство на реактор(и) е алчноста за още по-мощна ядрена бомба.

13 август 1942 г.: Стартира свръх секретният т.нар. „Проект Манхатън”, за производството на първата в света атомна бомба. В него са били включени хиляди учени, инженери, военнослужещи и разузнавачи. За ръководител на проекта е назначен генерал Лесли Гроувс, отговорник за инженерните войски на САЩ. Гроувс назначава за научен ръководител на проекта физика Роберт Опенхаймер.

Секретност: Основната лаборатория на проекта „Лос Аламос”, Ню Мексико, е била построена на 2200 метра надморска височина, оградена с три реда огради и естествено откъсната от останалият свят от природни дадености. Вицепрезидента Хари Труман при президента Фр. Д. Рузвелт не е знаел за проекта до смърта на последния.

2 декември 1942 г.: Енрико Ферми с екип от учени и инженери осъществява първата контролирана верижна реакция на деление, в специално построен реактор, на трибуните на студентски стадион, край Чикаго, Илинойс. Това събитие дава мощен тласък за развитието на „Проекта Манхатън”.

16 юли 1945 г.: Проведено е успешно изпитание на първата атомна бомба, под кодовото название „Trinity” (Троица), на името на мястото, където се е провел теста. Кодовото название на самата бомба е било „The Gadget” (Джаджата). Реализирана мощност 18 килотона тротилов еквивалент, при очаквани 20 КТ.

6 август 1945 г.: Над японският град Хирошима е взривена бомбата “Little boy” (Момченцето). Масата на делящият се материал (високообогатен Уран-235) е била около 63.5 кг от които са прореагирали само 1.38% (875 грама), което тогава се е приело, като нискоефективно. Мощноста в тротилов еквивалент е била 15-16 КТ. Мигновенно умират между 70 000-80 000 души и още много след това.

9 август 1945 г.: Над японският град Нагазаки е взривена бомбата „Fat Man” (Дебелякът). 6,4 килограмово ядро от високообогатен Плутоний-239 с взривен еквивалент от около 21 КТ. Прореагиралото вещество е 1.176 килограма. Само до края на годината умират между 60 000 – 80 000 жители.

20 август 1945 г.: Държавният комитет по въпросите на отбраната на СССР, под председателството на Йосиф Сталин, приема постановление за разгръщане на дейностите по изработката на първата съветска бомба. За държавен ръководител на проекта е назначен Лаврентий Берия, а за научен – Игор Курчатов.

29 август 1949 г.: Съветският съюз провежда успешно изпитание на първата си атомна бомба, наречена РДС-1. Мощността на бомбата е съставлявала 20 КТ.

Ядрено надбягване: През периода юли 1945 – декември 1998 г. в целия свят са проведени 2053 официални изпитания на ядрени бомби, като освен СССР и САЩ в надпреварата се включват още Великобритания, Франция, Китай, Индия и Пакистан.

27 юни 1954 г.: В град Обнинск, СССР е пусната в екплоатация първата в света атомна електроцентрала, с което се поставя началото на т.нар. „мирно използване” на атомната енергия. Установената мощност на съоръжението е 5 МВт. В близките години подобни „мирни съоръжения” влизат в експлоатация във Великобритания, САЩ и Франция. В момента в около 30 държави се експлоатират над 430 атомни реактора.

„Мирният атом”: Така както делението на тежките ядра освобождава десетки милиони пъти повече енергия в сравнение с горенето на въглена и това може да се нарече мирен акт, то тогава и изяждането на десетки милиони хранителни порции на веднъж, за времето, за което нормално се изяжда само една, следва да се нарече здравословно. На практика и двете свръх крайности носят единствено и само смърт.

26 април 1986 г.: Взривява се реактора на 4-ти енергоблок в АЕЦ „Чернобил”, Украйна, СССР. Правителството на Съветският съюз крие новината в продължение на дни, което води до нанасяне на още по-големи поражения за население от страна на „мирният атом”. Предупреждението към хората е разчетено правилно само от народите на Италия и Австрия, които прекратяват „мирните” си ядрени програми.

Сравнение: В бомбите над Хирошима и Нагазаки е прореагирал средно около един кг. от делящият се материал, който е произвел радиоактивни продукти на делението. Същият радиоактивен отпадък се произвежда и в реакторите, но с тази разлика, че е в количества от над 1000 пъти повече, само за една година, например за реакторите от типа ВВЕР-1000, каквито работят в момента в АЕЦ „Козлодуй”.

Цената: Тези тонове радиоактивен отпадък ще трябва да се съхранява в продължение на десетки хиляди години. При средно-годишна инфлация от само 2% днешните €100 ще изглеждат така €10000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000. Никой не може да каже, колко реално ще струва обслужването на опасният отпадък и колко дълго ще продължи.

Сделка: В резултат на големият бум в изграждане и експлоатация на ядрени мощности към средата на 90-те години гъсто населена Западна Европа започва да се „претоварва” радиоактивни отпадъци. Тогава те (Германия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Испания, Великобритания и Швейцария) под формата на договор между Siemens / Framatome и „Машиностроителен завод”, гр. Електростал, Русия, започват системно извозване на отработило ядрено гориво с цел рециклиране. Само около 10% от този материал се връща обратно. 90% остават без контрол в Русия.

Проблем: В началото на новото хилядолетие блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй” изпитват съществени проблеми с безопасното използване на ядреното гориво. То е механически нестабилно, изкривява се и даже често се разхерметизира. Взето е решение да се пристъпи към поетапен преход към нов вид ядрено гориво, което да отстрани съществуващите проблеми.

Документите: През 2003 г. в АЕЦ „Козлодуй” от Русия пристига пакета с документи, които ще съпровождат новото гориво, в това число и главата от „Техническата обосновка на безопасноста” (ТОБ) описваща тестовите му изпитания и надеждното му поведение. Нито един от 29-те документа нарочно не преминава през процедура на разглеждане и одобрение от „Експаертен технически съвет”.

Октомври 2004 г.: Пристига първата партида 42 броя нови касети от типа ТВСА. За първи път в 30 годишната история на АЕЦ „Козлодуй” транспортировката на пратката се съпровожда от представител на „консултантска” фирма! Същият месец 12 броя от новите касети са заредени в реактора на 6-ти блок, с което се стартира поетапният преход.

2005 и 2006 г.: По време на ежегодните презареждания на реакторите и на двата блока (5 и 6) със свежо ядрено гориво се използва само новият вид ТВСА. По този начин към краят на 2006 г. съотношението старо/ново гориво в реакторите е с лек превес в полза на новото.

Февруари 2007 г.: Пресмятанията на поведението на горивото посочват че реалните продължителности на горивните кампании и на двата реактора ще надхвърли допустимите 3% (по паспорта на софтуера) от прогнозните продължителности. Става ясно, че разликата прогноза-реалност ще продължава и през следващите две години, до пълното зареждане на реакторите с новото гориво и ще достигне 11-12%.

Март 2007 г.: АЕЦ „Козлодуй” командирова в Москва, Русия, в офиса на доставчика на горивото ОАО „ТВЕЛ”, двама човека, които да изяснят причините за безпрецедентните отклонения и начините за тяхното отстраняване. Неофициалните инструкции от Москва са за виновник да бъде посочен специализираният софтуер, но не и горивото. Впоследствие служители (физици) на АЕЦ „Козлодуй” започват неправомерни манипулации на софтуера, в грубо нарушение на паспортите издадени от руският ядрен регулатор.

Март 2008 г.: Ядрен физик, служител в АЕЦ „Козлодуй” открива, че ядреното гориво описано в новата Глава на „Техническа обосновка на безопасността” (ТОБ) не съответства на горивото, което се използва от 2004 г. Ситуацията е равносилна на случай, когато служител на реда задържи гражданин с фалшива лична карта или паспорт. Той запознава шефовете на двата сектора физици с откритието си, на което те отговарят: „Това са имали (руснаците), това са ни дали”.

16 март 2008 г.: Същият физик изпраща на трима агенти от ДАНС подробно описание на открития проблем, а именно, че в АЕЦ „Козлодуй” се експериментира с непознат вид ядрено гориво, което преди това не е преминало задължителните тестови изпитания в Русия и, че най-вероятно новото гориво е произведено от рециклиран Уран. В продължение на няколко месеца ДАНС отказва да предприеме действия срещу извършителите на престъплението.

24 юни 2008 г.: Българският ядрен физик пристига във Виена, Австрия и търси съдействието на австрийските власти. Те се свързват с работещият там Георги Касчиев, но той отказва да съдейства. Тогава те се обръщат към МААЕ от където изпращат Frédéric Claude. Той отказва да се запознае с предложените му от физика доказателства и обещава да се свърже с него след 3-4 дни, но това не се случва даже и след повторно поискване за среща.
Следва продължение