Язовири от „миналото” търсят инвеститори

Силвия Стоядинова
Испански, катарски и израелски компании могат да доизградят десетина български язовири, които са изоставени от 23 години. Как може да стане това разказва за EconomyNews.bg Добромир Симидчиев, зам.-министър на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Г-н Симидчиев, МРРБ има идея да „реанимира” язовири, чието строителство е било спряно преди повече от 20 години. Кои язовири се визират?

Преди 23 години, при настъпване на промените, десетина язовирни проекта умират. Те са били на различно ниво на работа – едни са били на ниво проучване, при други са построени само тунелите, при трети са започнати язовирните стени. Хубавото на тези проекти е, че те са проучени геоложки – направени са хидрогеоложки анализи, установено е, че няма разломи, в които водата би могла да се изгуби. Имаме преценка от всяка гледна точка.
Това, което трябва да се направи, е да се продължи процесът на изграждането им. Всички тези язовири поне към онзи момент - преди 23 години, когато са правени проучванията, са били реалистични. Вероятно част от тези язовири сега няма да са със замисления тогава обхват, вероятно ще трябва да има промяна в обемите им. Но има извършена работа и ми се струва сравнително лесно да възобновим тези проекти под формата на публично частно партньорство.
Очакваме компании, които да инвестират в тях, а в замяна да оперират на съоръжението 20 години. Те ще получават голяма част от приходите от продажба на електроенергия и вода, така че в рамките на 20 години да възстановят инвестицията си.

Кои язовири имате предвид?

Много важен е язовирът на река „Черни Осъм”. Той ще реши дългосрочни проблеми в областите Плевен и Ловеч. Община Плевен зависи от Ловеч. Ловеч засега им осигурява вода, но и там имат проблеми.
Другият язовир е в Кюстендил. Той е започнат на самата река Струма, ако не се лъжа. Там дори има частично изградена язовирна стена, т.е. строителството е напреднало изключително много.
Третият е язовир Бяла. Той е до Габрово. Ще служи за Габрово и Севлиево.

Имате ли представа какви инвестиции ще са нужни?

Не, ние възобновяваме дебата, лично аз имах среща с две-три фирми, които декларираха интерес към проектите. Компаниите бяха испански, като една от тях се интересува от проекти над 100 млн. евро, не по-малко. Тоест има свободни пари по света, които биха могли да бъдат насочени правилно. Същото коментираха и катарски компании, проектите трябва да бъда за не по-малко от 5-10 млн. евро. В случая с язовирите можем да направим инвестиционен пакет. Големите израелски инвеститори също имат интерес, при тях инвестиция под 150-200 млн. евро не представлява интерес.

Вчера на първо чете бе гласуван новият Закон за водите. Кога очаквате той да бъде приет окончателно?

Второто четене на закона е малко по-тежко, защото се гласува член по член, текст по текст и аз допускам, че това ще стане след ваканцията. С други думи, новият закон за водите ще влезе в сила може би през октомври.

Какво се очаква от промените в закона?

Ситуацията ще се промени по следния начин. Засилва се ролята на ВиК асоциациите, така че преди водният оператор да представи своя бизнес план, оферта за цена на водата пред регулатора, ще трябва да получи становище от ВиК асоциацията. Това означава бизнес планът да се разгледа от всички местни кметове, от областния управител, които да дадат становище. Включването на кметовете ще даде възможност те да решат какво е най-добре за техния регион, те да урбанизират бизнес плановете на операторите.

ВиК операторите също настояха да участват в ценообразуването на водата. Как ще коментирате това искане?

Асоциацията в момента на практика не работи, защото е нужен договор с оператора. Това все още не става, тъй като има технически затруднения при изваждане на активите от баланса на дадено предприятие. Част от промените в Закона за водите целят точно това – да се позволи изваждането на активите, обявяването им за публични и съответно предаването им за управление на асоциацията. Освен това е нужен и правилник за работата й.

Кой подготвя тези правилници?

МРРБ, като използва финансиране от ОП „Околна среда”. Неотдавна подписахме договор с ОП за близо 17 млн. лв. за такива дейности –подпомагане на реформата във ВиК сектора. В момента подготвяме тръжната документация. Ще изберем изпълнител, който да работи по нормативните актове, включително и по правилника за работа на асоциацията.
Трябва създадат още няколко нормативни документа, които ще подпомагат ВиК реформата: наредба за критерии към ВиК операторите, две наредби, касаещи създаване на водния регистър, наредба за обща информационна система. Работим и по промяна в Закона за регулиране на ВиК услугите.
Планираме до три-четири месеца да внесем документите в парламента.