„Вечният“ проблем – етикетите на храните

При наши публикации /б.р. бюлетин "Активни потребители"/ от последно време отново са сблъскахме с един стар и като че ли „вечен“ проблем на българското предлагане на храни – особено на продуктите на килограм. Видяхме как насипните плодове и зеленчуци са лишени напълно от нужната на потребителите информация.

А за да проверим какво се случва с масовите храни, посетихме голям квартален магазин. Витрина за сирене, извара и кашкавал на килограм – над 20 асортимента само с „етикет“ - наименование на продукта и цена. Витрина за над 10 вида насипни салати и 8 вида маслини – същото положение. Витрина за месо и месни изделия на килограм с десетки асортименти – същото. Топла витрина – 10 насипни готови храни – същото. Витрина за животински вътрешности … и т.н.

Според медийни публикации в последно време, на нашия пазар се увеличава предлагането на вносно месо, а производители алармират за качеството на вносното свинско месо. В посетения магазин се предлагат на килограм десетки видове разфасовки от всички видове меса и … нито един етикет за произход, например. Всичко върви като „българско“.

    За да сме сигурни, че не подвеждаме българските потребители, потърсихме нормативните изисквания за етикетите на храните. Ето какво изисква от производители и търговци Регламент (EС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите. Той има за цел да гарантира на потребителите правото им на информация чрез установяване на общите принципи, изискванията и отговорностите за етикетирането на храните, които те консумират.

Осигурява достатъчна гъвкавост с оглед на бъдещото развитие на сектора на хранителната промишленост. Обединява предходните законодателни актове — Директива 2000/13/EО относно етикетирането на храните и Директива 90/496/EEО относно етикетирането за питателност на храните.

    Освен това, от 4 ноември 2021 г. у нас е в сила Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, в която подробно са описани и изискванията за етикетирането им, след като се оказа и от проучвания на асоциация Активни потребители за масовата продажба на сирене-менте и много случаи на неспазване на наредбата.

Обхват на регламента

Регламентът се прилага спрямо стопанските субекти на всички етапи от хранителната верига и за всички храни, предназначени за крайния потребител. Това включва и храни, доставяни от и предназначени за снабдяване на заведения за обществено хранене.

Отговорността за осигуряване на необходимата информация и гарантирането, че тя е точна, се носи от производителя, който предлага на пазара храната под свое име. Ако той се намира извън ЕС, отговорността се носи от вносителя.

Задължителна информация

Някои данни са задължителни. Това включва:

       - наименование на храната,

       - списък на съставките,

       - нетно количество,

       - срок на годност,

       - указания за употреба, ако е необходимо,

       - име и адрес на стопанския субект,

       - обявяване на хранителната стойност.

Общото правило е, че посочването на страната на произход или мястото на произход е задължително, когато непосочването им може да подведе потребителя относно истинската страна на произход или място на произход на храната. Това важи особено, ако информацията, придружаваща храната или етикета като цяло, иначе би означавала, че храната има различна страна на произход или място на произход.

Етикетиране на произхода трябва да се осигури за прясно, охладено и замразено месо от свине, овце, кози и домашни птици. Съществуват отделни задължителни правила за произход на равнище ЕС за храни, като например мед (Директива 2001/110/EО), плодове и зеленчуци и зехтин (Регламент (ЕС) № 1308/2013), риба (Регламент (EС) № 1379/2013) и говеждо месо и продукти от говеждо месо (Регламент (EО) № 1760/2000).

Задължителната информация трябва да се предоставя на потребителите без допълнително заплащане при продажба от разстояние преди сключване на договора за покупко-продажба.

За някои напитки, съдържащи повече от 1,2 обемни процента алкохол, трябва да се посочи действителният обемен процент алкохол.

Допълнителни задължителни данни се дават за някои видове храни, като например тези, които съдържат подсладители, амониева сол или имат високо съдържание на кофеин.

Нетното количество на храната и течностите трябва да се изразява в литри, сантилитри, милилитри, килограми или грамове.

Някои храни са освободени от задължителното обявяване на хранителната стойност, като например билки и подправки, ароматизанти и билкови чайове.

Други храни — по-специално пресни плодове и зеленчуци, газирана вода, оцет и млечни продукти, като сирене, масло, сметана и ферментирало мляко — не е нужно да имат списък на съставките.

Информацията за храните не трябва да заблуждава потребителите, по-специално да твърди, че храната притежава специални характеристики или ефекти, които тя не притежава. Информацията за храните трябва да е точна, ясна и лесноразбираема за потребителя.

      Пазарът в цифри   

Евростат обяви, че през 2021 г. домакинствата в ЕС са похарчили над 1,035 милиарда евро - 7,1% от общия БВП на ЕС, за "Храна и безалкохолни напитки".

Това представлява 14,3% от общите разходи на домакинствата при 14,8% от БВП през 2020 г.

Най-високи дялове за разходите за "Храна и безалкохолни напитки" през 2021 г. са регистрирани в Румъния (24,8%), Литва (20,4%) и България (20,1%) .

Най-малки са били разходите за храна и безалкохолни напитки в Ирландия (8,3% от БВП), Люксембург (9,0%), Австрия (10,9%), Дания и Германия (по 11,8%).

В сравнение с 2020 г. делът на общите разходи на домакинствата за храна намалява във всички страни от ЕС, с изключение на Полша и Словакия, където се увеличава с по 0,2 процентни пункта.