„Водни бондове“ за финансиране на ВиК

„28-те водни територии са факт. 16 от тях са изпълнили всички изисквания да има една водна територия с един обособен оператор. За тях започва възлагането на прединвестиционни проучвания“, съобщи регионалният министър. Поетапно ще се премине и към възлагане на такива проучвания и за останалите области, където това все още не се е случило. Обособените територии, за които са направени прединвестиционни проучвания, ще могат да усвояват по-бързо и по-адекватно средствата от европейските фондове, каза още Павлова.

Тя посочи, че досега отрасълът е разчитал или на тях, или на малкото собствени средства на операторите. Сега те са крайно недостатъчни, има високи изисквания и условия кога и за какво да ги получим, коментира министърът и допълни, че сегментът от населени места между 2000 и 10 000 жители ще остане недофинансиран. Според нея трябва страната ни трябва да намери гъвкави, различни, иновативни механизми за финансиране на ВиК отрасъла, извън европейското, тъй като наличните средства от Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 година са 2.5 млрд. лв., а нуждите възлизат на 11.7 млрд. лв.

Като възможен механизъм, който може да се приложи и в България, Лиляна Павлова определи т.нар. „водни бондове“. Финансовият инженеринг за финансиране на ВиК отрасъла се прилага пилотно в Италия.

Регионалният министър коментира, че реформирането на отрасъла трябва да стане факт със съдействието на Комисията за енергийно и водно регулиране. Тя съобщи, че през миналата седмица беше подписано изменение на Споразумението, с което срокът, през който ще получаваме консултации от Световна банка, се увеличава до края на годината. Със съдействието на експертите на банката разработваме наредби за качеството и ценообразуването на предоставяната от ВиК операторите услуга, работим и за реформиране на регулатора, информира тя.

През това време ще бъдат регламентирани изискванията към бизнес плановете на дружествата за новия регулаторен период, който вероятно ще започне от 2017 година. През следващата те ще могат да ги подготвят, като в тях ще бъдат включени и резултатите от прединвестиционните проучвания. Междувременно ще бъдат изпълнявани и т.нар. „ранни проекти“ по ОПОС 2014-2020, което може да стане факт още през тази година, съобщи Павлова.

Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева, от своя страна, заяви, че България е убедила  Европейската комисия, че е наложително да се започне с изпълнението на ранни проекти. Петте проекта на общините Добрич, Пловдив, Асеновград, Плевен-Долна Митрополия и пилотният проект на община Смолян са на обща стойност около 300 млн. лв.“, коментира Ивелина Василева. Министърът добави, че е договорено изпълнението на други пет проекта на стойност още 100 млн. лв., които са в техническа готовност за старт на строителните работи през 2016 г. „Един от ранните проекти е и този за Столична община, защото там спецификата изисква общината да бъде бенефициент – тя е тази, която има водеща роля и готовност да разработи регионалното прединвестиционно проучване и да стартира изпълнението", допълни министър Василева. Министерството на регионалното развитие и благоустройство ще е бенефициент по една от първите процедури в новия програмен период: „Подготовка на регионални прединвестиционни проучвания за реализация на инвестиции във ВиК сектора и укрепване на капацитета на заинтересованите страни“.

„Убедена съм, че със съвместни усилия, партньорство и прозрачност при взимането на решения, ще съумеем да постигнем устойчиво развитие на ВиК сектора", каза министър Василева. Тя отбеляза, че съвременната политика по опазването на околната среда и водите е хоризонтална и трябва да бъде вплетена в другите национални политики. „Това прави много трудно нейното прилагане и често изисква да се прави ежедневен избор по прилагането на екологосъобразни решения, които да бъдат икономически ефективни и устойчиви“, каза в заключение министърът.
 

Източник: МРРБ, МОСВ