„Въглищната мрежа“ на Ковачки

Разследване на „Грийнпийс“-България, проведено през последните месеци, се опитва да анализира феномена в българската енергийна система и икономика – „Христо Ковачки“. Фокусът на доклада „Финансовите мини“ попада върху фирмите, които изграждат енергийния бизнес на Христо Ковачки. Общо с името му се свързват между 150 и 160 фирми с най-различна дейност. Те често менят ролите си в този своеобразен холдинг, така че проследяването на техните взаимовръзки е трудно. Анализът се ограничава върху основните финансови показатели за периода 2007 – 2016 г. на 19 дружества, определени като „въглищната мрежа“ на „Ковачки“. В това число влизат три електроцентрали, осем топлофикации и осем мини. Те представляват производственото звено, генераторът – както на приходи и печалби, така и на замърсяване.

„Финансовите мини“ анализирт социалните и икономически проблеми, възникнали в резултат от работата на тези предприятия. В същото време акцентира и върху банковите институции, финансирали сделките с тях. Става дума за основно български банки, като Първа инвестиционна банка (ПИБ), която Европейската комисия в документа за Европейския семестър изрично посочи заради ниското качество на корпоративните ѝ кредити.

Анализът на икономическaта дейност на фирмите показва, че фокусът им е върху продажбата на електроенергия и „усвояване“ на възможните енергийни държавни субсидии.

Към 31.12.2016 г. те са с обща задлъжнялост от 1.112 млрд. лв. и натрупана загуба от 377 млн. лв. (рекорд в това отношение държи „Брикел” ЕАД със 125 млн. лв. натрупана загуба).Тази стойност е приблизително равна на сумата на финансовите резултати за периода 2007-2016 г. Тоест, икономическата група декларира, че работи на загуба. Фактът, че тези предприятия отчитат загуби, закономерно се отразява в много ниски данъчни задължения. В продължение на 10 години, 19-те фирми са платили минус 9.176 млн. лв. данъци. Тоест, данъците за тях не са разход, а нетен приход. Резултатът е, че в счетоводно отношение държавата субсидира с данъци групата на „Ковачки“, вместо да получава корпоративен данък от функционирането ѝ.

„Проведеното от нас разследване има за цел да освети голяма част от тъмните практики, които поддържат въглищния отрасъл у нас на системи. Това се случва с подкрепата на държавата, която позволява на едни от най-замърсяващите централи да продължат да работят. Старите и амортизирани централи от групата на Ковачки нямат място в енергийната система на страната. Те няма да могат да отговарят на новите екологични норми.”, коментира Деница Петрова от „Грийнпийс”-България.

Общото заключение от разследването сочи, че в момента предприятията на групата „Ковачки” се държат на доизживяване. Ще има постепенно изтегляне от най-проблемните в екологично и трудово отношение производствени активи.

„Въглищната индустрия върви към своя естествен залез. Нека не позволяваме на общностите, които са изиграли ключова роля в производството на енергията ни, да изчезнат заедно с въглищата. Хората, които работят в сектора и тези, които живеят във въглищните региони имат нужда от подкрепа, за да постигнат справедлив и възможно най-безболезнен преход. Колкото повече изчакваме, толкова по-труден ще става този преход,” допълва Теодора Стоянова от организацията.

На финала в жизнения цикъл на един бизнес, хиляди хора са принудени да търпят нечовешки условия на труд, мизерно заплащане и систематично унижение, само защото държавните органи дават приоритет на конкретни финансови интереси пред нуждите от развитие на регионите.

Тази „въглищна империя” става обект на по-задълбочено разследване след повече от 10 години от създаването си. Заключенията от доклада говорят ясно: скритите собственици на този мръсен бизнес са само единият от виновниците, пише в анализа на неправителствената организация.