„Вълшебната” дума на Оланд

Ива Стойкова
Растеж. Тази дума надделя в поздравленията от страна на европейските ръководители, които заваляха след избирането на Франсоа Оланд за нов президент на Франция. На това заложи самият той в предизборната си кампания. Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу поздрави топло Франсоа Оланд и каза, цитиран от AFP: "Имаме ясна обща цел: да съживим европейската икономика, за да постигнем траен растеж". Ангажиментът на Оланд за растеж, както и за извеждане на Европа от кризата и създаване на нови работни места, припомни Хеле Торнинг Шмит, премиер на Дания, която е ротационен председател на ЕС. Италианският премиер Марио Монти също заяви желанието си за сътрудничество с Оланд в преследване на целта за икономически растеж. Канцлерът на Германия Ангела Меркел се въздържа от официално изявление, оставяйки тази задача на външния си министър Гидо Вестервеле, който дори проговори на френски: "Европа е наша обща съдба". "Искаме да сътрудничим много тясно с новия президент. Искаме да работим заедно, за да преодолеем дълговата криза. Имаме фискален договор. Сега искаме да прибавим към него договор за растеж, за да постигнем по-голяма конкурентност", каза Вестервеле, цитиран от AFP и DPA. Един от малкото, които пропуснаха думата „растеж”, бе британският премиер Дейвид Камерън. Той се задоволи просто да изрази надежда, че двамата ще изградят „близки отношения”.
Тежък сблъсък с европейската икономическа реалност очаква Франсоа Оланд, който през следващите седмици ще трябва отблизо да следи икономическите прогнози на ЕК за второто тримесечие на 2012 г., отбелязва френският в. La Tribune. Още по-сложна е ситуацията в самата Франция. 12-те икономически залога пред Оланд обобщава в. Les Echos.
1. Да предоговори или допълни европейския договор:
Оланд акцентира върху трансграничните енергийни коридори, транспорта, иновациите, изследванията, комуникациите... И заяви, че е нужно прецизиране по отношение на прилагането на европейския пакт. Очаква се през следващите седмици Оланд да обяви промените, които иска да залегнат в него. Темата ще бъде засегната и на 31 май, когато ще се проведе неформална среща на държавните и правителствени ръководители от ЕС.
2. Конкурентноспособност
След рекордния търговски дефицит от 70 млрд. евро миналата година, само високите цени на петрола няма да помогнат на Франция да вдигне външната си търговия. Трудната ситуация в Италия и Испания- два основни търговски партньора на Франция, допълнително усложняват нещата за френските износители през следващите години. В същото време по данни на Евростат французите са по-добре платени (34,20 евро на час за 2011), отколкото германците (30,10 евро). Програмата на новия президент обаче ще нанесе удар върху цената на труда, пренасочвайки финансиране и данъчни облекчения към предприятията, инвестиращи във Франция или експортно ориентирани.
3- Растеж: мисия невъзможна?
Националната банка на Франция и статистическият институт предвиждат нулев растеж за първото тримесечие. МВФ също попари надеждите за бързо възстановяване. За 2013 г. фондът прогнозира увеличение на БВП с 1%, когато програмата на Оланд смята да има 1,7% растеж. По-нисък растеж, по-малко данъци. За да се справи с това, новото френско правителство ще трябва да предприеме по-строги мерки за оздравяването на публичните финанси. Очаква се Еврокомисията да публикува тези дни своите макроикономически прогнози, включително и за Франция. Вероятно Париж ще бъде помолен да положи допълнителни усилия.
Социалистите във Франция имат намерение да бъдат гласувани няколко десетки милиарда евро увеличение на данъци с цел обществения дефицит да стигне 3% от БВП през 2013 г. и да се успокоят пазарите.
4. Запазване на покупателната способност
Вдигане на данъците и инфлация не вещаят нищо добро за покупателната способност на французите.
5. Още данъци за богатите
Облагане на 75% от доходите, надвишаващи 1 млн. евро, бе умел политически ход за Оланд. Въпросът е как идеята ще бъде възприета от шефовете на компании, артистите и дори спортистите. Има опасност всички потенциално засегнати да напуснат Франция, ако тези данъчни условия се потвърдят.
6. Пазарите
Пазарите искат орязване на разходите. А инвеститорите се питат дали новият държавен глава ще спази обещанието си да намали обществения дефицит през 2012г., ще започне ли структурни икономически реформи, кого ще назначи в правителството, ще има ли мнозинство в парламента без подкрепата на крайно левите... Франция загуби своето тройно „А”, а сега зависи и от Испания и Италия.
7. Безработица
Броят на безработните се увеличи с 200 хил. души след 11 поредни месеца на покачване. И това ще продължи. През 2012 г. може да се очаква само стабилизиране на пазара на труда.
8. Пенсии
Пенсиониране на 60-годишна възраст за започналите работа на 18 г. Финансирането на тази мярка е повече от несигурно. За петгодишния мандат на Оланд не е ясно откъде ще бъдат взети около 9 млрд. евро за постигането на новите мерки в пенсионната система.
9. Синдикати и работодатели
Синдикатите имат големи очаквания към Франсоа Оланд, който обеща много неща за заплати, пенсии, допълнителни часове и т.н. Конфедерацията на работодателите пък разкритикува икономическата програма на социалиста.
10. Образование
Как се създават 60 хил. работни места за 5 г., при положение че образованието във Франция изпитва криза за набирането на кадри. Задачата с финансирането (2 млрд. евро до 2017 г.) се усложнява - дали няма да бъдат съкратени 60 хил. работни места в други сфери?
11. Енергетика
50% дял на ядрената енергетика в производството на електроенергия до 2025 г., затваряне само на една АЕЦ, подкрепа за ядрен реактор трето поколение, развитие на ВЕИ и повече енергийна ефективност на сградите. Това обеща Оланд, а то струва пари. В същото време компании EDF и GDF са под натиск заради намерението за ревизиране цените на газ и ток.
12. Отбрана
Още на 20 и 21 май в Чикаго, по време на срещата на върха на НАТО, Оланд ще потвърди изтеглянето на Франция от Афганистан. Новият президент вероятно няма да промени нищо в гласувания от предишното мнозинство бюджет от 31,5 млрд. евро, но не пропусна да каже, че и военните трябва да правят икономии.
Саркози - жертва на своя стил
Новият домакин на Елисейския дворец има много неизвестни пред себе си. Предшественикът му Саркози пък си отива с трудно защитима икономическа равносметка, отбелязва RFI. Резултатите, постигнати от досегашния френски президент, не натежаха във вота. Но те не са за пренебрегване, продължава La Tribune, особено що се отнася до управлението на кризата в Европа и сформирането на екип с Ангела Меркел, решил съдбата на еврото. Факт, че той преведе страната си през кризата и опази Франция от ефекта, който усетиха други индустриални страни. От обещанията през 2007 г., че ще бъде „президентът на покупателната способност”, че ще се бори „със зъби и нокти” за растеж и че ще доведе нивата на безработицата до 5%, днес Саркози си отива като „президентът на богатите”. И вероятно това най-много дразнеше французите. Според RFI именно стилът „Саркози” го провали, отколкото неговата политика. Всички си спомнят разточителните му ваканции, включително и в САЩ, почивките на милиардерски яхти, очилата Ray-Ban, изтласкването на личния му живот на преден план. Към това можем да добавим и скандалната палатка на вече покойния либийски лидер Муамар Кадафи, опъната в Париж.
Новият и старият президент на Франция са твърде различни и в други отношения. Но ако трябва да завършим по-скоро шеговито, те си приличат в едно - многото си бракове и връзки и деца.