„Ел Би Булгарикум“ пред стачка. Губят се 7 млн. лв.

Преди дни беше публикувано открито писмо от синдикалната организация на КНСБ – “Ел Би Булгарикум” ЕАД, производствена база гр. Видин, подписано от доц. д-р Славчо Петров, председател на Федерацията на независимите синдикални организации от хранителната промишленост, от което става ясно, че поради действията на настоящия изпълнителен директор Ивайло Лилов, дружеството е потопено в хаос, а напрежението сред служителите на “Ел Би Булгарикум” ЕАД ескалира и придобива радикално измерение.

В това писмо служителите от ПБ Видин задават 12 въпроса към Лилов, на които не са получили отговори, не получават дори и знак за желание за преговори, а корпоративната комуникация от страна на ръководството към служителите е заменена с медийна.

Като бивш изпълнителен директор на “Ел Би Булгарикум” ЕАД, чувствам задължение най-вече към моите бивши колеги, а и към обществото, да взема отношение по някои от въпросите, след като вече повече от две седмици такова не е изразено от настоящото ръководство.

По отношение на отказа за увеличаване на работните заплати на служителите на “Ел Би Булгарикум” ЕАД - размерът на разходите за персонал за настоящия период би следвало да залегне в Бизнес програма 2024-2026 на дружеството, а увеличението на заплатите или отказът от такова трябва да намерят своята обосновка именно там. На 28 август 2023 г., министър Богданов набеляза няколко цели със срок на изпълнение 30 ноември същата година, като една от които е изготвянето на бизнес програмите на дъщерните дружества на ДКК, към които спада и “Ел Би Булгарикум” ЕАД.

Към днешна дата и въпреки заключението на министъра, че “всяко едно дружество трябва да има бизнес програма и цели, по които да работи”, компанията все още няма приета бизнес програма. Най-вероятно компетентните лица имат други приоритети и не се интересуват от най-важния актив на всяка компания - енергията, всеотдайността и благосъстоянието на нейните служители.

Що се отнася до тезата на директора, че в дружеството няма пари за увеличение на заплатите, то тя се пропуква под натиска на факта, че в същото време, в маркетинговия отдел, настоящото ръководство назначава петима души на средно възнаграждение от 3500 лв, докато от производствена база Видин напускат трима ключови служители заради ниските възнаграждения.

Посочените кадрови движения се случват на фона на увеличение на цените на крайните продукти с около 60%, увеличение на доставките на суровина с почти 50%, спад на продажбите с около 50%, двойно покачване на разходите за транспорт, препълнени до краен предел стелажи с трайни продукти в складовете и импровизация с палети за редене на прииждащата продукция. Така отново се стигна до ситуацията, която аз заварих през февруари 2023 г. като поех поста на изпълнителен директор. И тогава, и сега изборът бе или да се бракува залежала продукция за стотици хиляди левове, или да се намалят цените и тази продукция, за да се реализира на пазара в ускорени темпове. По моя информация, към момента вече има бракувани 2,5 тона трайни продукти.

Дълбоко ме притеснява и въпрос номер 5 от писмото на синдикалистите, както и обстоятелствата, предшестващи този въпрос, а именно:  “Защо не коментирате къде се харчи валутата от лицензионната такса от Япония?” Припомням, че на 10.10.2023 г., след среща на Богданов с японския посланик в България, министърът ни помпозно заявява, че ще се създава съвместен изследователски институт с японците, чийто проект е предложен още преди две години, но през 2023 г. реализацията е била забавена от съответното ръководство на “Ел Би Булгарикум” ЕАД, Това забавяне той изтъква и като една от причините, поради които освобождава легитимния съвет на директорите и декларира пред японските ни партньори, че хората, назначени от него ще наваксат изгубеното време.

Фактите обаче сочат противоположна действителност, а именно - още на 24.03.2023 г., ръководствата на “Ел Би Булгарикум” ЕАД, в мое лице като изпълнителен директор и на “Мейджи” в лицето на г-н Бунжиро Яо, старши управляващ изпълнителен директор и член на борда на японската компания,  подписахме график, според който до месец декември 2023 г. да учредим съвместния научноизследователски център. Свидетели на подписването на въпросния документ, видно от самия него, бяха тогавашните министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов и изпълнителен директор на ДКК Венцислав Димитров, както и посланика на Япония Н.Пр. Г-н  Нарахира Хироши. 

Преговорите по текста на договора приключиха успешно и за двете страни и очаквахме единствено настъпването на месец декември за учредяването на самия център, когато и се навършиха точно 50 години партньорство между двете компании. Вместо това, на мен ми бе забранено лично от началника на кабинета на министър Богданов да комуникирам с японските ни партньори и съответно да не потвърждавам дати за посещение, каквито неколкократно бяха отправяни към мен от японска страна.

  Впоследствие, на 27.09.2023г. министър Богданов, чрез назначения от него нелегитимен борд на ДКК, освободи целия съвет на директорите на  “Ел Би Булгарикум” ЕАД и така до ден днешен нито е подписан договора с „Мейджи“, още по-малко пък е учреден съвместният център за научноизследователска дейност, който трябваше да заработи още в края на миналата година. На фона на тези обстоятелства и на отказа на настоящия изпълнителен директор да внесе яснота, този въпрос на представителите на КНСБ придава чувство за пагубност във вече петдесетгодишните двустранни отношения.

Не по-малко притеснителна е тематика и по въпрос номер 4 -  “Защо непрекъснато тръбите, че дружеството е на 3 млн. лева загуба, след като в подписания от Вас отчет за приходите и разходите за 9-те месеца на 2023г. е обявена печалба 3,848 млн. лв. Къде са потънали близо 7 млн. лв. Сигурно ние сме виновни защото получаваме „ големи доходи“, според Вашата калкулация.”

Към края на третото тримесечие, към която дата отстраниха и борда, от който бях част, дружеството генерира печалба от 3,848 млн. лв. В редица свои медийни участия обаче, новият изпълнителен директор обяснява как дружеството е на 3 млн. загуба. Да подкрепиш с подобен аргумент отказа си за увеличаване на заплатите на колегите си при наличие на потвърдени от самия теб финансови отчети, сочещи възможности за това,  издава тежка некомпетентност по отношение на разчитането на финансови данни. Или Лилов спекулира умишлено, представяйки въпросните цифри, или действително 7 млн. лв. са изчезнали някъде в рамките на последното тримесечие от годината, в което той се разпорежда с активите на дружеството.

Освен поставените от синдикалистите въпроси, назрели са и още редица такива по отношение на настоящото управление, не по-малко неудобни. Например, как е аргументирано и кое е наложило увеличението с около 60% на цените на крайните продукти на държавната млекопреработвателна компания, така че в един и същи магазин, 250 гр.  масло на “Ел Би Булгарикум” ЕАД да струва 6,80 лв,, марка френско масло да е на цена 5,90 лв за 250 гр. и за същия грамаж марка немско масло да се продава на цена  6,20 лв.? Каква необходимост и пазарна логика налага цените на държавните ни млечни продукти да са значително по-високи от цените на френските и немските идентични продукти на българския пазар?

Та нали самият икономически министър предложи мерки за борба с инфлацията сред хранителните продукти, декларира желание за оптимизиране на дружествата към ДКК и се обяви за подобряване на конкурентоспособността на същите тези компании!? На пресконференция на 28.08.2023 г., Богданов заяви, че иска да бъдат привлечени хора с управленски капацитет, като крайната цел е дружествата да са на печалба. В свое интервю обаче, проведено на 04.01.2024 г. за предаването “Още от деня” на БНТ, Лилов обясни, че: “Ние не формираме печалба, ние ще работим, за да бъдат на разположение качествени продукти на българския пазар.” Как е възможно един мениджър да излезе с подобна констатация!? Всичко това свидетелства за сериозни разминавания между гръмко заявените от министъра намерения в началото и реалните действия на неговите подчинени в последствие.

Връщайки се на темата за отвореното писмо на служителите на “Ел Би Булгарикум” ЕАД смятам, че подходяща управленска стратегия и адекватни разчети биха могли да се превърнат в основа на едни успешни преговори с колегите във Видин.       

А за да приведеш в стачна готовност с действията си тези отдадени на компанията, отрудени и търпеливи хора трябва да си изключително некомпетентен и недалновиден управител, изпълнен с комплекс от дефицити. Още повече, че сегашният директор, с оглед на политическите му убеждения, би следвало да е радетел на социалните идеали и защитник на трудещите се.

Вместо това, действията му по отношение на ценовата и кадровата политика на дружеството посочват еднозначно съвсем противоположна плоскост на управление. При наличие на дори и лек оттенък на морал, би следвало да се депозира незабавна оставка, но аз лично се съмнявам в това. Вярвам, че “Ел Би Булгарикум” ЕАД ще продължи с ново ръководство съвсем скоро, но това ще стане благодарение на естествения подбор, който закономерно ще настъпи.