EUR 1.9558
USD 1.8824
CHF 2.1037
GBP 2.3574
CNY 2.5792
you tube
mobile version

„Независимая газета“: Европа ще посинее от студ без руския газ

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

„Независимая газета“: Европа ще посинее от студ без руския газ

mail08:03 | 08.10.2021прегледи 778 коментарикоментари 0


За втори ден президентът Владимир Путин провежда срещи относно перспективите за руската енергетика на фона на новите изисквания за декарбонизация. Енергийната криза в Европа му даде повод да посочи грешките на европейските служители. Прибързаната политика на Европейския съюз в областта на климата демонстрира своите слабости. И въпреки че търсенето на въглища нараства в Европа и Китай, президентът на Руската федерация възложи в сряда да се диверсифицира икономиката в руските въгледобивни региони, пише руският вестник “Независимая газета“.

Във вторник и сряда ръководителят на руската държава проведе срещи относно климатичните рискове, декарбонизацията на световната икономика и перспективите за руския енергиен сектор. Тези срещи съвпаднаха с изявленията на европейските представители за готовността им да започнат нова енергийна реформа поради очевидния провал на сегашния модел на европейския пазар на газ.

Европейската комисия (ЕК) до седмица ще предложи средносрочни и дългосрочни мерки за разрешаване на кризата в енергийния сектор, заяви ръководителят на ЕК Урсула фон дер Лайен. „Следващата сряда ще обсъдим предложения за подготовка на по-структуриран диалог на срещата на върха на ЕС (21-22 октомври). Тези предложения са свързани както с мерките, които могат да бъдат предприети както на национално ниво, така и на общоевропейско ниво в средносрочен и дългосрочен план “, обясни Фон дер Лайен. Ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел потвърди, че кризата в енергийния сектор и проблемите с енергийната сигурност ще бъдат обсъдени на срещата на върха на ЕС на 21-22 октомври.

Политиката на европейските партньори на газовия пазар се оказа грешна, каза Владимир Путин на среща за развитието на енергетиката в сряда. Глобалният енергиен пазар не толерира суматохата, каза той.

„Тази практика на европейските партньори за пореден път потвърди, че са допуснали грешки. Говорихме с предишната Европейска комисия и всички нейни дейности бяха насочени към съкращаване на дългосрочни договори. Това целеше прехода към борсова търговия с газ. И днес стана абсолютно ясно, че тази политика е погрешна. Това е погрешно, тъй като не отчита спецификата на газовия пазар поради големия брой фактори на несигурнст“, каза Путин.

„Инвестиционните планове са дългосрочни. Следователно грубите и необмислени действия могат да доведат и, съдейки по текущата ситуация на пазара, вече водят до сериозни дисбаланси. Такива, които сега наблюдаваме на европейския енергиен пазар, където тази година се развиха няколко неблагоприятни фактора едновременно “, отбеляза той. Обменните цени за газ в Европа в сряда достигнаха рекордни нива и надхвърлиха 1900 долара за хиляда кубически метра.

В същото време цените на въглищата в Европа нараснаха до 20-годишен рекорд, съобщи Argus. През последната седмица въглищата в Европа са поскъпнали с 16,5%. В същото време цените на петрола, които през последните няколко дни се търгуваха над 80 долара за барел, също се покачват.

Настоящата световна газова криза предполага, че енергийният преход върви погрешно, каза генералният секретар на ОПЕК Мохамед Баркиндо в сряда. Според него газовата криза вече не може да се нарече регионална. Газовата криза вече стана глобална - не само в САЩ, но и в Европа, а сега и в Азия. „Енергийният преход не се осъществява правилно - посланието му е изкривено“, каза генералният секретар на ОПЕК.

Той добави, че изглежда фактите и науката понякога умишлено се представят погрешно, което води до такива последици.

Баркиндо цитира руския президент Путин, че "истерията" на енергийния пазар пречи на дискусията. Баркиндо каза още, че нестабилността на цените на петролния пазар няма нищо общо с действията на ОПЕК + и се определя от външни фактори. Участниците в споразумението ОПЕК + вече показаха своя ангажимент за устойчив петролен пазар.

Руските власти обаче са уверени, че въпреки настоящата световна криза, преминаването към нисковъглеродна енергия ще остане дългосрочна тенденция. Руската въгледобивна промишленост, която досега се възползва от високото търсене и високите цени на въглищата, може да бъде засегната сериозно.

Според Путин „сега е необходимо цялостно да се анализира въздействието на потенциалните промени в енергийния сектор“ в света върху руската икономика, „да се изчислят всички сценарии за развитие“ на събитията. „В същото време е необходимо да се диверсифицира икономиката, активно да се инвестира в инфраструктура и създаване на нови индустрии. Особено внимание трябва да се обърне на въгледобивните региони, създаването на нови работни места извън въгледобивния сектор “, каза президентът на Руската федерация.

Владимир Путин признава, че търсенето на въглища ще спадне след кратък растеж. „Както смятат международните експерти, през следващите пет години търсенето на въглища, особено в страните от Югоизточна Азия, ще се увеличи леко, а след това, както те смятат, на хоризонта от 10-15 години ще се стабилизира, а след това търсенето ще започне да намалява ", каза държавния глава на Русия.

Нефтените и газовите работници имат много повече време за адаптация. „Според международни експерти, включително и в ОПЕК, от 2035 г. темпът на растеж на търсенето на петрол ще започне да се забавя, но като цяло до 2045 г. потреблението ще се увеличава с около 0,7% годишно ", обясни Путин. Той отбеляза, че „търсенето на природен газ ще продължи да расте с по -високи темпове - над 1% годишно“. „На първо място, защото газът, като по-чист вид гориво в глобалния енергиен баланс, ще замени въглищата“, обясни Путин.

Руските експерти смятат, че настоящата газова криза ще доведе до дългосрочни промени. „Ако властите на ЕС направят правилните изводи, тогава можем да очакваме смекчаване на реториката за декарбонизация, удължаване на съществуващите и сключване на нови дългосрочни договори за доставка на газ от Русия. В противен случай, в настоящите реалности, Европа вероятно ще посинее от студ по-рано, отколкото енергийният й сектор ще стане зелен “, каза Александър Григориев, заместник генерален директор на Института по проблемите на естествените монополи.

Русия ще получи несъмнени и дългосрочни ползи, тъй като скоковете в цените на газа ще ускорят сключването на договори за увеличени обеми на газови доставки, прогнозира Петър Пушкарьов, главен анализатор в TeleTrade. Според него истинските причини за кризата не са свързани с транзита на руски газ, а с поскъпването на квотите за емисии на парникови газове, което предизвика повишаване на търсенето на газ.

Експертът прогнозира, че Европа ще засили курса си на диверсификация въз основа на няколко източника на доставки. В същото време разширяването на сектора на възобновяемата енергия няма да бъде отделено от общите задачи за доставка на енергия. Потреблението на въглища като "мръсно" изкопаемо гориво ще намалява постоянно, не само в Европа, но и в Азия. „Новите инвестиции във въглища са нецелесъобразни, особено след като самата Русия вероятно ще отиде по -далеч по пътя на намаляване на дела на въглищата в полза на производството на газ и ядрена енергия“, предлага Пушкарьов.

„Практиката показва, че не трябва да забравяме за традиционните източници на енергия. С алтернативните и възобновяеми енергийни източници нещата не са толкова прости. Те могат внезапно да намалят производството на енергия “, казва Олег Каленов, доцент в катедра „Индустриална икономика“ на Руския икономически университет „Г.В.Плеханов“.

„Днешните изявления на европейските служители за необходимостта от изграждане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) приличат на тази рецепта: ако едно лекарство не действа, тогава трябва да го приемате още повече. В края на краищата именно спадът в производството на вятърна енергия се превърна в една от причините за кризата “, каза за вестника Станислав Митрахович, водещ експерт от Финансовия университет и Националния фонд за енергийна сигурност (НФЕС). Той отбелязва дълбоките противоречия в действията на политиците: от една страна, те предлагат да се намалят инвестициите в добива на изкопаеми горива по целия свят, а от друга, те изискват да се поддържат излишните производствени мощности, за да се увеличат бързо доставките за потребителите в случай на спешна нужда.

„Русия ще помни дълго време действителния отказ да увеличи доставките на„ синьо гориво “над договорните задължения“, заяви Александър Перов, ръководител на специални проекти на НФЕС.

Корекция на плановете за декарбонизация е малко вероятна, смята експертът. Настоящата криза вероятно ще се превърне в допълнителен аргумент за привържениците на енергийния преход за по -активни действия, каза Петров. Вече има изявления, че кризата е възникнала поради факта, че възобновяемите енергийни източници не са се развивали с достатъчно бързи темпове и затова е необходимо да се създадат още повече капацитети за възобновяема енергия. Така че е напълно възможно настоящата криза да се повтори след известно време.

Превод и редакция: агенция Фокус


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

Трейлър на руския игрален "ВЫЗОВ", заснет в Космоса

13:39 | 03-09-23 | 6510