„Слънчев бряг”:Началото на края

Данаил Алеков
Сентенцията „Ден година храни” е една от любимите на българина – хората обичат да се подсигуряват финансово максимално бързо за възможно най-дълго време. Затова и лятото е любимият сезон за тези, които са решили да заработят лесни и бързи пари, независимо как – вариантите са много. Родното Черноморие е мястото, където се вижда как работи цялата система, основана на въпросната сентенция. Понякога печалбарството надхвърля всички граници на въображението.
Слънчев бряг, горещите дни на август. Тук не е място за почивка, а дестинация за безпаметно напиване и вършене на всички онези своеволия, за които полицията би арестувала всеки в друга част на България. Поне с такива впечатления си тръгваме след един уикенд на именития роден курорт.  Проблемите започнат още с настаняването. Едно от най-трудните, направо невъзможни неща, е намирането на нормална квартира, с нормални цени и нормални хотелиери. За наше щастие, бързо намерихме свободен апартамент, макар и с гледка към околовръстния път на Слънчев бряг, на що-годе нормална цена – 80 лв. Хубавата част обаче беше до тук – веднага след настаняването се оказа, че има авария и няма вода нито в банята, нито в кухнята. След няколко часа, един мургав „водопроводчик” направи оглед на ситуацията и единственото нещо, което каза беше: „Еми развалено е, ще трябва да ми дадете 25 лв. да купя нова батерия”. Първоначално отказахме да плащаме допълнително, защото не е наш ангажимент, но не след дълго стана ясно, че ако не купим нова батерия, ще си останем без вода. Резултатът беше светкавичен – минути след като си платихме, дойде подкрепление от още един „водопроводчик” и батерията беше сменена за отрицателно време.
Като цяло целият престой беше белязан с подобни битови ситуации, които показват само и единствено „циганизацията” сред населението – всеки гледа само и единствено как да одере кожата на другия. Общото благо пък е последното нещо, от което някой се интересува – за това говорят и многобройните изхвърлени строителни отпадъци зад оградата на хотела, където никой не се чувства длъжен да почисти. И защо ще дава излишни пари, като целта му е да изкара все повече и повече, по възможност, без да прави някакви инвестиции за по-приятна обстановка.
Това е и една от практиките на концесионерите – да окупират целия плаж с чадъри и шезлонги, заведения и прочие, а това, че в морето плуват всякакви битови отпадъци и 100 метра по-надолу се влива реката с водите от канализацията по никакъв начин не пречи на „бизнеса”.
За съжаление, такова е и цялостното поведение на всички, които са отишли на Слънчев бряг с нагласата да изкарат пари – не само хотелиери. Човешката алчност обаче е безгранична и преминава всякакви граници. Неистовото желание на разни псевдо ресторантьори, таксиметрови шофьори и търговци на дребно, да станат едва ли не милионери за няколко дни, е фактор, който отблъсква все повече посетители от „перлата” на Черноморието.
И наивните чужденци се усетиха
Слънчев бряг се е превърнал в любима дестинация на много чуждестранни туристи, но все по-ясно става, че нещо куца на родния „хотелиер” и вместо да направи от Слънчев бряг райско кътче, курортът придобива печалната слава като „бардака на Европа”.
И защо се получава така? Защото отношението, което предлагат родните хотелиери е всичко друго, но не и заинтересованост към това дали клиентите ще си починат пълноценно. Важното е да си плащате, пък дали сте доволни -това вече е без значение. Тази година обаче и наивните чуждестранни туристи, дошли да вкусят от живота в „перлата” на родното Черноморие, се опариха и доста от тях едва ли ще дойдат отново. Само този сезон над 20 000 туристи са се отказали от почивка в България поради една или друга причина. Макар според родните власти всичко да е както трябва – проверките не спират, касовите апарати отчитат всичко до стотинка – случват се недопустими инциденти, за които никой не може да поеме отговорност. Това разбира се не остава незабелязано от чужденците и загубите се окачва да надхвърлят 80 млн. евро. Битката обаче е люта и статистиката показва, че цените за руските туристи са паднали с 30% в сравнение с миналата година. С all inclusive пакетите, на чужденците им излиза едва ли не без пари пътя, спането, храната и пиенето. От това произхожда и склоността на един чужденец да хвърли 50 евро за вечеря, защото няма никакви други разходи докато си стои в хотела. Всички знаят това и естествено цените достигат космически цифри, а от това страда българинът, който е принуден да си плаща всичко като поп - под „всичко” да се разбира „абсолютно всичко”.
Постоянно се раждат идеи как и по какъв начин да се изкарат още пари, без да се подобрява качеството на обслужване или предлаганите услуги. И докато ни издаваха касова бележка за закупените 4 пластмасови чашки, се зачудихме как гениалният български мозък все още не е измислил начин да таксува слънчевите лъчи или полъха на морския бриз, ей така – на минута престой в курорта примерно.
Нека не предизвикваме съдбата, но това е единственото останало без въведена такса в перлата на Черноморието.