„Френска връзка” в Марица Изток 2

Les Echos 
Всичко започва през 2004 г. с подписването на споразумение между френската фирма Alstom и китайската Insigma Technologies, работещи в сферата на борбата със замърсяването на въздуха, причинено от топлоелектрическите централи, или т.нар. сероочистващи инсталации. Insigma ползва лиценза на място в Китай. Технологията е задействана през 2005 г.  На първо време всичко върви добре. Но още на следващата година Insigma престава да плаща за патента на Alstom и в нарушение на договора с французите прехвърля лиценза на един от филиалите си - Insigma M&E. Alstom атакува Insigma в Международния арбитражен съд в Сингапур, водейки се от подписания договор. Близо четири години по-късно, на 18 януари 2010 г. съдът дава право на френските индустриалци. Insigma е осъдена да плати 26,6 милиона долара обезщетение на Alstom. Но заради процедура по изпълнение на чуждестранни съдебни решения, решението от Сингапур не може да влезе в сила, докато не се произнесе присъда в Китай.
Във времето между жалбата от май 2006 г. и присъдата от януари 2010 г. Insigma разширява дейността си в Европа. И се съюзява с италианското дружество Idreco. Първото, което новият дует прави през 2007 г., е опит да стъпи в ТЕЦ Ровинари в Румъния. Но офертата е отхвърлена като технически неподплатена.
През 2008 г. Insigma и Idreco хвърлят око на ТЕЦ Марица Изток 2 в България и са предпочетени пред французите за изпълнител на сероочистващите инсталации в централата. Макар че според Alstom италианско-китайския консорциум няма правата за това. По ирония проектът ползва 36 милиона евро финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и 34 милиона евро от фонд ИСПА, предназначен да подпомага новите страни членки да се придържат към нормите на ЕС, главно по отношение на околната среда.
Alstom отново търси правата си. Но българското правосъдие демонстрира странна некомпетентност в афера, възползваща се от международно финансиране. Междувременно френската група представя случая и пред ЕБВР. Реакцията оттам е забавена и през януари 2009 г. Alstom подава жалба за измама на ниво Европейски съюз.
Следват проверки и през март 2009 г. финансирането за проекта Марица Изток 2 е замразено. През юли същата година се намесва Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). След ЕБВР и Брюксел временно спира плащанията. През това време случаят в България се превръща в скандал: министърът на икономиката Трайчо Трайков признава, че консорциумът Insigma-Idreco не е действал съвсем честно. Но въпреки това и досега изборът на италианско-китайския консорциум не е преразгледан, а заключенията от проверките на ЕБВР и ОЛАФ не са оповестени публично.
Предвид спрените средства от ЕБВР и Европейската комисия, централата Марица Изток 2 трябва да намери ново финансиране, защото ако до ноември 2011 г. не влезе в действие инсталацията за сероочистване, България може да бъде подведена под отговорност за неспазване на европейското законодателство за замърсяването на въздуха. Според наблюдател, България в последно време търси финансиране... от Китай.
Що се отнася до Alstom, френската група не е приключила с Insigma. Защото двете компании отново се изправят една срещу друга в Крайова, Румъния. Сумата за централата там е 50 милиона евро, 21,8 милиона от които се предоставят от Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР). Този проект много напомня българския. 
Изводите от двете афери - как по-добре да бъдат защитени европейските предприятия срещу демонстративно погазване на правилата на международната търговия. Сред предлаганите мерки са засилване правомощията на митниците и повече прозрачност за заключенията на разследванията на ОЛАФ. Също така по-бърза реакция на съответните инстанции, както и подобряване комуникацията между отделните европейски служби, които в момента често си прехвърлят досиета. Европейците биха могли да почерпят опит и от закон в САЩ, гласуван през 1930 г., според който страната има право да блокира работата на чужд доставчик, незачитащ правото на интелектуална собственост.