€30 млн. нови разходи при следене на е-съобщенията

Някои от обсъжданите промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения са технически невъзможни и икономически непосилни за Интернет доставчиците, се казва в официалната позиция на Сдружението на независимите интернет доставчици относно обсъжданите промени, която е внесена в Народното събрание на 6 януари 2010 г.
„Проектът до голяма степен покрива своите основни цели, а именно: да отстрани сериозните проблеми, които възникнаха при работата по разкриване и разследване на престъпления. Предлаганите с него изменения биха могли да повишат възможностите на разследващите органи за изпълнение на техните функции, но същевременно е важно да отбележим, че те са на ръба да създадат правомощия, които могат да доведат до нарушаване на човешките права“ - се казва в писмото.
 „Законопроектът пропуска един изключително важен за предприятията въпрос, а именно за чия сметка ще се инсталира едно такова оборудване. Очевидно, ако то е необходимо за работата на МВР, разходите за неговото закупуване и инсталиране следва да са за сметка на бюджета на това министерство.
Ако обаче операторите са задължени сами да закупят и инсталират оборудването, остава отворен въпросът за компенсиране на направените разходи за закупуване и инсталиране на интерфейса, за съхраняване на данните, за предоставяне на достъп на компетентните органи до тези данни, както и въвеждането в експлоатация и поддържането на интерфейса, посочен в текста на законопроекта“ - обяснява Страхил Иванов, председател на сдружението и изпълнителен директор на SpeedyNet - „За да отговорят на тези нови изисквания доставчиците ще трябва да направят сериозни инвестиции, както и да извършат последващи разходи за осигуряване на поддръжка, дежурен персонал др. Всичко това ще рефлектира върху цената на предлаганите от тях услуги и в крайна сметка – върху крайните потребители. Субсидирането на държавата от страна на телекомуникационните оператори извън техните данъчни и лицензионни ангажименти, трудно може да бъде обяснено и не съответства на принципите на пазарната икономика.“
Според оценки на сдружението, общите разходи, които ще трябва да направи българският телекомуникационен бранш само за оборудване, обезпечаващо анализа на исканата от МВР информация, без да се броят разходите за интерфейс, както и за съхранение на тези данни, възлизат на приблизително 30 милиона евро. Същевременно резултатът от изразходването на такава значителна сума е под съмнение.
В сдружението членуват повече от 30 търговски дружества, които предоставят услуги на над 450 000 крайни клиенти.

Мобилните оператори не могат да предоставят трафични данни на МВР в рамките на исканите два часа. Това мнение изразиха представителите на трите мобилни оператора у нас, които взеха участие в дискусия за промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), съобщи агенция "Фокус".
Няма такава система, която да издържи на подобно натоварване особено в случаи на масирана акция или терористична атака. Операторите заявиха, че при тях постъпват искания не само от МВР – има и много други заявители, така че те са изключително натоварени с предоставянето на информация.
Според представителите на мобилните оператори създаването на интерфейс е едно добро решение, но то трябва да бъде облечено в строго регламентирана норма, а така също да има и контрол от трета страна, която да е извън изпълнителната власт.
Операторите ще трябва да пазят данните една година, предвиждат промените.
Всеки достъп до трафичните данни ще се осъществява с решение на председател на районен съд или упълномощен от него съдия, посочи заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков по време на кръглата маса за промените в ЗЕС.
Според него едва ли може да се предложи по-сериозна гаранция от тази. Освен това ще се създаде и парламентарна комисия, която да контролира процедурите на достъп по трафични данни. Най-сериозният аргумент в подкрепа на тази идея е действащата комисия за контрол на ДАНС, подчерта той. "Никой не спори, че чрез достъпа до тези данни се профилира личността и се нарушава т.нар. информационно самоопределяне на индивида, поради което са необходими сериозни гаранции, че няма да се злоупотребява", отбеляза той.