АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


За втори път кредитният рейтинг на Хърватия е повишен с две степени наведнъж. Първият път беше през 2022 г., когато страната получи зелена светлина за влизане в еврозоната и Шенгенското пространство, отбелязва ХИНА.


Гражданите на Босна и Херцеговина в момента са най-многобройните чуждестранни работници в Хърватия, следвани от работниците имигранти от Непал, които към момента са повече от работниците от Сърбия, съобщава агенция ХИНА. Това беше заявено по време на конференция под надслов „Хърватски дни на сигурността“, която се провежда в Опатия в периода 16-18 октомври.


Хърватският премиер обяви и планове за промяна на формулата за индексиране на пенсиите в съотношение 85:15, отразяващо по-благоприятен индекс между индекса на потребителските цени и номиналния индекс на средната брутна месечна работна заплата.


През първата половина на 2024 г. те възлизат на 4,13 милиарда евро, което е с 288,3 милиона евро или 7,5% повече в сравнение със същия период на 2023 г., предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на данни на Хърватската национална банка, цитирани в съобщение на Министерството на туризма и спорта.


През 2023 г. Хърватия отчита спад на годишна база в броя на отглежданите говеда и свине и в производството на мляко и яйца, предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на данните на Хърватския статистически институт. Прирастът на едрия рогат добитък през 2023 г. намалява с 18,2% на годишна база до 74 889 тона, а броят на телетата намалява с 6 000 глави (-5,1%).


Негъвкавото работно време, административната тежест и натискът от пациентите са основните причини дипломираните фармацевти да не са мотивирани да работят в аптеките, каза Ана Солдо от Хърватската фармацевтична камара на пресконференция.


Премиерът Андрей Пленкович обясни, че благодарение на повишения кредитен рейтинг „гражданите, компаниите и фирмите могат да очакват по-ниски лихвени проценти при взимане на заеми“ и „по-добри условия на пазара“.


Броят на туристите, посетили крайбрежните окръзи на Хърватия през юли, е намалял с 3,4% или със 155 000 души в сравнение с юли 2023 г., предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на данни на Хърватския национален туристически съвет (HTZ).


Спрямо май миналата година номинално средната заплата в Загреб се е повишила с 16,5 процента. Най-високи са били заплатите в Загреб в сектора на добива на петрол и газ – 2216 евро, а най-ниски – в производството на кожени продукти – 867 евро.


Външнотърговският дефицит на Хърватия за шестте месеца на годината е 9,6 милиарда евро, а съотношението на износа към вноса е 54,4%. През първото полугодие на 2023 г. съотношението износ-внос е 56,9%.