най-ново | най-гледано | категории

Енергийните кризи в България, региона и ЕС

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и евродепутатът и
президент на Европейския енергиен форум Цветелина Пенкова обсъдиха възможностите за
устойчиви решения на предизвикателствата пред българската индустрия, свързани с високите
цени на електроенергията.

„Според европейския бизнес, разходите за производство на електроенергия в ЕС ще
бъдат поне с 50% по-високи от тези в САЩ и Китай до 2050 г.

Това прави европейските
компании неконкурентоспособни спрямо американските и китайските предприятия и трябва да
е изключително силна сигнална лампа за целия ЕС.

Нуждаем се от спешни мерки на европейско
ниво – общоевропейски компенсаторен механизъм, допълнителни компенсации за страните от
Югоизточна Европа, както и исканото от Европейската народна партия отлагане на смазващите
индустрията регулации от пакета по Зелената сделка за ненужно нефинансово отчитане“, заяви
Васил Велев в началото на разговора.

По време на дискусията бяха обсъдени текущите проблеми, предизвикани от
неконкурентните цени на електроенергията за небитовите потребители у нас, както и
необходимостта от постоянно действащ механизъм за компенсиране на потребителите.

За АИКБ е от критичната важност националния механизъм за компенсиране на
свръхвисоките цени на електроенергията да бъде вкаран в постоянен закон, който да се
активира и дезактивира автоматично при започване или спиране на кризи с цените.

Само така
компаниите ще имат сигурност да инвестират в България. Асоциацията счита, че подобен
механизъм може да е с долен праг 60 лв. за мегават час (под който вноски във ФСЕС правят
потребителите, а компенсации получават производителите на електрическа енергия) и горен –
180 лв. за мегават час (над който вноски във ФСЕС правят производителите при съответни
прагове по видове генерации, а компенсации получават потребителите на електрическа
енергия).

„Вярвам, че незабавното продължаване на компенсациите за небитовите потребители е
от решаващо значение. Това е първата стъпка за осигуряване на стабилност за бизнеса и
запазване на конкурентоспособността на нашата икономика. Трябва да създадем и постоянно
действащ механизъм за компенсации, който автоматично да се активира в условия на бъдещи
кризи, за да можем адекватно да реагираме на динамичните промени в енергийните пазари.

Необходимо е също така да разгледаме както национални решения, включително
инвестиции в модернизиране на енергийната инфраструктура и усилена подкрепа за ядрената
енергетика, която е важен източник на енергийна сигурност, така и европейски инструменти,
които могат да допринесат за устойчиви решения.

Отсега нататък всички подходи трябва да
бъдат както проактивни, така и синхронизирани с европейските ни партньори, за да създадем
енергийна стабилност и сигурност.

Ангажирам се активно да продължа да поставям тези проблеми пред националните и
европейските институции, с настояване за конкретни и спешни действия в подкрепа на
българския бизнес и икономика.

Убедена съм, че само чрез солидарност, стратегическо
планиране и прилагане на устойчиви политики можем да преодолеем сегашните
предизвикателства и да гарантираме дългосрочна стабилност и развитие“, заяви Цветелина
Пенкова.

По думите на Васил Велев страните от Югоизточна Европа трябва да бъдат
компенсирани от ЕК заради свръхвисоките цени на електроенергия в региона, тъй като те
понасят всички негативни последствия от несъвършенствата при ценообразуването на
европейския електроенергиен пазар, липсата на достатъчна свързаност със Западна и Северна
Европа, и осигуряват сами енергийната сигурност и дефицит на електроенергия за Украйна и
Молдова.

Той допълни, че АИКБ ще адресира проблема до българския еврокомисар Екатерина
Захариева, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет,
Европейския комитет на регионите, Европейския енергиен форум, SGI Europe,
Международната конфедерация на синдикатите, както и Министерство на енергетиката на Р
България.

По време на срещата бяха обсъдени и поетите ангажименти на България в рамките на
Европейската зелена сделка и тяхното отрицателно влияние върху конкурентоспособността на
българските предприятия.

Участниците се обединиха около мнението, че са необходими
спешни мерки за рекалибриране на Зелената сделка и за компенсиране на щетите, нанесени на
българските предприятия при забраната за достъп до традиционни енергоносители и пазари.
Най-бедната в ЕС държава - България плаща тежка цена при отстояването на позициите на
Обединена Европа и подкрепата за реалния сектор в нея е от ключово значение за нейната
икономика.

АИКБ ще поиска и свикване на Националния икономически съвет за обсъждане на
приоритетните за България сектори в европейската стратегия за чиста индустрия, както и
българските предложения към плана за дерегулация на бизнеса в ЕС.